Уикипедия

Владимир Висоцки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
ред., форматиране: 5x тире-числа, 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 13:
| инструмент = [[китара]]
| глас = [[баритон]]
| период_на_активност = 1959- – 1980
| лейбъл = Мелодия
| свързани_изпълнители =
Ред 31:
| общомедия =
}}
[[Картинка:Russia stamp V.Vysotsky 1999 2r.jpg|thumb|200px|РускатаРуска пощенска марка от серията „Популярни певци на руската естрада“, посветена на Владимир Висоцки, 1999, (Скотт № 6547)]]
'''Владимир Семьонович Висоцки''' ({{lang-ru|Владѝмир Семёнович Высо̀цкий}}) е [[Русия|руски]] [[поет]], [[певец]], театрален и филмов [[актьор]] и [[писател]]. Той е един от най-известните [[бард]]ове в [[Съветски съюз|Съветския съюз]].
 
Ред 39:
== Биография ==
=== Семейство и детство ===
Майка:Роден е на 25 януари 1938 г. в [[Москва]] в семейство на служещи. Баща му е Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 г. в [[Киев]], майка му – Нина Максимовна Висоцка, родена през 1912 г. в Москва., Завършвазавършва преди войната тогавашната школа за чужди езици в Москва със специалност преводач от [[немски език]].▼
Роден е на 25 януари 1938 г. в [[Москва]] в семейство на служещи.
 
Когато започва [[Великата отечествена война]], баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенскителеграфопощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 годинаг. Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика „Свобода“. Връщат се в Москва през 1943 годинаг. Постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. Отначало живеят на улица „Первая Мешчанская“, в жилището на семейството на майка му. През 1946 г. родителите му официално разтрогват брака си.▼
Родители: Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 в [[Киев]].
 
От 1947 до 1949 годинаг. учи до пети клас в руско училище в [[Германия]] – до пети клас, където е с баща симу, тогава военнослужещ, е изпратен на работа там, и с втората му съпруга – Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.▼
▲Майка: Нина Максимовна Висоцка, родена през 1912 в Москва. Завършва преди войната тогавашната школа за чужди езици в Москва със специалност преводач от [[немски език]].
 
През август 1949 г. бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град [[Краснодар]]. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на „Большой Каретный переулок“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 годинаг. През 1952 г. става комсомолец, член е на косомолскотокомсомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на [[РСФСР]].▼
▲Когато започва [[Великата отечествена война]], баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 година Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика „Свобода“. Връщат се в Москва през 1943 година. Постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. Отначало живеят на улица „Первая Мешчанская“, в жилището на семейството на майка му. През 1946 родителите му официално разтрогват брака си.
 
В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази) <ref>Демидова, Ала. Висоцки – какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 20- – 37.</ref>.▼
▲От 1947 до 1949 година учи в руско училище в [[Германия]] – до пети клас, където е с баща си, тогава военнослужещ, изпратен на работа там, и с втората му съпруга – Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.
 
▲През август 1949 бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град [[Краснодар]]. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на „Большой Каретный переулок“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 година. През 1952 става комсомолец, член е на косомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на [[РСФСР]].
 
▲В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази) <ref>Демидова, Ала. Висоцки – какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 20-37.</ref>.
 
=== Следване ===
Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“ (МИСИ) през 1955 г.
 
През 1956 годинаг. постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) „Немирович-Данченко“, Москва, където е студент до 1960 г.
 
На първия кръг на приемните изпити има оценка „Отличен“ по история на народите на СССР и по чужд език. Получава „Добър“„добър“ на темата по руски писмен. Няма нанесена оценка по специалността от приемните изпити в учебния му картон. Комисията е дала заключение: „Слух – добър, ритъм – добър, певчески глас – няма“. Усложненията по време на изпитите се получават заради хрипливия му глас. Висоцки посещава професор-отоларинголог, който му дава документ, че гласните му струни са нормални и гласът му може да се обработва.<ref>Демидова, Ала. Висоцки – какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 38</ref> За подготовката на курса, в който участва Висоцки в Школата-студия на МХАТ, определящо значение имат преподавателите П. В. Масалски и А. М. Комисаров. В. И. Богомолов, при когото Висоцки се занимава още като ученик, им преподава актьорско майсторство.
За подготовката на курса, в който участва Висоцки в Школата-студия на МХАТ, определящо значение имат преподавателите П. В. Масалски и А. М. Комисаров. В. И. Богомолов, при когото Висоцки се занимава още като ученик, им преподава актьорско майсторство.
 
В трети курс Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в откъса от сцената между Разколников и Порфирий Петрович от „[[Престъпление и наказание]]“ на [[Достоевски]]. Художественият съвет на театралния институт дава похвална оценка за това участие на Висоцки, с което той разкрива нова, неподозирана страна от своя талант. Дотогава за познатите си е възприеман като комедиен актьор. Приеман е за „душата“ на курса. Импровизира злободневни местни теми в песни и диалози, изпълнявани пред публика отв селища, разположени в целините, където студентите изнасят концерти след завършване на трети курс. В дипломните спектакли на своя курс Висоцки играе Бубнов в спектакъла „[[На дъното]]“ от [[Максим_Горки|Горки]], Боркин – в „Иванов“ от [[Чехов]], Сиги – в „Златното момче“ от К. Одетс, постановка на И. М. Тарханов.
 
=== Трудова дейност ===
* 1960- – 1961 г. – актьор в театър „Пушкин“, Москва
* 1961- – 1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната
* 1964- – 1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва
 
=== Бракове ===
* Бивша съпруга Изолда Константиновна Висоцкая, родена през 1937 годинаг. в град [[Нижни_Новгород|Горки]]. Актриса. Бракът е разтрогнат през 1965 годинаг.
* Бивша съпруга Людмила Владимировна Абрамова, родена през 1939 годинаг. в [[Москва]]. Бивша актриса. От този брак има двама синове – Аркади (роден [[1962]]) и Никита (роден [[1964]]).
* Съпруга: Де Полякоф Марина-Катрин. (Полякова Марина Владимировна, [[Марина Влади]]). Родена през 1938 г. в [[Париж]], киноактриса във Франция.
 
След женитбата си за [[Марина Влади]] (и за двамата това е трети [[брак]]) има възможност да напусне родината си и да пътува най-вече до [[Франция]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].▼
 
От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове – Аркади (роден [[1962]]) и Никита (роден [[1964]]).
 
▲След женитбата си за [[Марина Влади]] (и за двамата това е трети [[брак]]) има възможност да напусне родината си и да пътува най-вече до [[Франция]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].
=== Смърт и признание ===
Владимир Висоцки умира на [[25 юли]] [[1980]] годинаг. Официалната версия за [[смърт]]та на Висоцки е сърдечен удар.
 
Висоцки умира, когато в [[Москва]] се провеждат бойкотираните [[Летни олимпийски игри 1980|летни олимпийски игри]]. Съветската преса не съобщава за неговата [[смърт]] с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на [[Русия]] и до чужбина. Западните станции, като „[[Гласът на Америка]]“, свирят негови песни, а пред театър „[[Таганка]]“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.
 
След [[смърт]]та му други руски бардове, като [[Булат Окуджава]] и [[Юрий Визбор]], пишат песни за него. [[Марина Влади]] написва книга за него. Има и [[астероид]], който е кръстен на Владимир Висоцки. През [[1986]] годинаг. посмъртно му бивае дадено званието ''заслужил артист'', а през [[1987]] годинаг. излизат игрален и документален [[филм]] за него.
 
В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор [[Юри Любимов]] си спомня:
{{цитат|И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като  казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти“Фашисти!“. Тази картина обиколи света...<ref>[http://www.svobodanews.ru/Transcript/2007/09/30/20070930012736330.html Интервю на Ю. П. Любимов] пред радио «Свобода», 30.09.2007</ref>}}
 
== Творчество ==
Line 91 ⟶ 84:
 
=== Актьорска дейност ===
 
==== 1959 година ====
* ''[[Връстнички]]'' (''Сверстницы'') в ролята на ''Петя''
Line 98 ⟶ 90:
=== Поетично творчество ===
=== Проза ===
 
== Източници ==
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Висоцки“.