Василий Чапаев: Разлика между версии

За участието си в 2-тедвете войни Чапаев е удостоен с 3три Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден "Червено знаме".

Василий Чапаев загива на [[5 септември]] [[1919]] г. край град [[Лбишченск]], който дълго време носи името ''Чапаев''.

През [[1923]] г. писателят [[Дмитрий Фурманов]] написва романа „Чапаев“, който е филмиран от [[Братя Василеви]] през [[1934]] г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив <ref name="strana">Страна.ру - [http://www.strana.ru/stories/03/07/11/3363/305466.html Легенды о начдиве]</ref>, 2-тедвете произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия образ на летящ на буен кон [[кавалерист]], Чапаев не е можел да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му позволявае позволявало да направлявауправлява конякон.

В противовес ставатна многоукрасения образ възникват множество популярни вицоветевицове с героя ''Чапаев'', неговия ординарец ''Петка'', картечарката „Анка“ и партийния секретар „Фурманов“. В руските им версии Чапаев най-често се среща с име и презиме като „''Василий Иванович''“, а в българските -— като „''[[Чапай]]''“.

Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на книгата "Чапаев и Пустота" — една от най-добрите книги на съвременния руски писател- мистик [[Виктор Пелевин]] - "Чапаев и Пустота". Творбата взима 2-тадвата типажаобраза като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.