Оксид: Разлика между версии

[[Image:Rust screw.jpg|thumb|right|Оксиди, като например железният оксид или [[ръжда]], която се състои от Fe₂O₃·''n''H₂O и FeO(OH), Fe(OH)₃), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]]

'''Оксид''' (остаряло наименование'''окис''', споредотменено химичнатас номенклатураноменклатурата на [[IUPAC]] от 1964 година - '''окис'''г.) се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref> Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.

Кислородните съединения на [[флуор]]а не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са [[пероксид]]ите, [[супероксид]]ите и [[озонид]]ите - – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.

Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 - – моно, 2 - – ди, 3 - – три, 4 - – тетра, 5 - – пента, 6 - – хекса, 7 - – хепта и така нататък.

* P-елементи са IIIA - – VIIIA

* D-елементи са IБ - – VIIIБ

* F-елементи са [[лантанид|лантанидите]]ите и [[актинид|актинидите]]ите