Бан (титла): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Бан|Бан (пояснение)}}
 
'''Бан''' е [[средновековие|средновековна]] [[титла]] на владетелявладетел (или управител) на област главно при [[областюжни славяни|южните славяни]]), както и в [[БоснаКралство Унгария|Унгарското кралство]], [[Хърватия]], [[Трансилвания]], [[Влашко]] и [[Албания]]<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= [[Георги Бакалов (областмедиевист)|БоснаГеорги Бакалов]]., [[Петър Ангелов]] |title= История на средните векове, София |year= 1991 |publisher= Просвета, ISBN 954-01-0475-0}}</ref>.
 
Титлата се използва и в [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]], [[Хърватско|Хърватия]], [[Трансилвания]], [[Влашко]] и [[Албания]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], [[Петър Ангелов]] |title= История на средните векове, София. |year= 1991 |publisher= Просвета, ISBN 954-01-0475-0}}</ref> В по-ново време ([[19 век|19]] и [[20 век]]) приемствено и по [[традиция]] управителите на области и [[административна единица|административнитеадминистративни единици]] в [[Кралство Сърбия]] и [[Югославия]] са наименованинаименувани ''банове'', и съответно ''[[бановина|бановини]]''.
 
[[Етимология|Произходът]] на титлата е най-вероятно свързан с [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. [[Константин Багренородни]] споменава титлата ''baianos'', свързана с монг.-тур. байан „богат, богаташ“<ref>Български етимологичен речник. Т.1. Издателство на Българската академия на науките, София 1971, с. 30.</ref>. На южнославянска почва съчетанието -aja- е стегнато до -а-.
 
В България титлатаТитлата се среща рядко в България. [[Легенда]]рниятЛегендарният [[Бан Янука]] <ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София |year= 1982 |publisher= Литература и изкуство}}</ref>, защитник на [[София]] от [[османци|османски]]те [[турци]] в края на 14 век, е управител (наместник на цар [[Иван Шишман]]) в [[Средец]] и областта<ref>{{cite book |last= Хилендарски |first= Паисий |authorlink= Паисий Хилендарски |title= [[История славянобългарска]] |year= [[1760]] - [[1762]] |publisher= }}</ref>, но е твърде възможно под личността на ''"бан Янко"'' (според кратка [[Византия|византийска]] [[хроника]]<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Владимир |authorlink= Владимир Ангелов |title= Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, София |year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4}}</ref>) в народната памет и [[епос]] да се крие трансилванският владетел [[Ян Хунияди]], който през декември [[1443]] г. преминава с обединените християнски сили [[клисура]]та край [[Драгоман]], като освобождава София от османците.
, защитник на [[София]] от [[османци|османски]]те [[турци]] в края на [[14 век]] е управител /наместник на [[цар]] [[Иван Шишман]]/ в [[Средец]] и [[област]]та <ref>{{cite book |last= Хилендарски |first= Паисий |authorlink= Паисий Хилендарски |title= [[История славянобългарска]] |year= [[1760]] - [[1762]] |publisher= }}</ref>, но е твърде възможно под личността на ''"бан Янко"'' /според една кратка [[Византия|византийска]] [[хроника]]/ <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Владимир |authorlink= Владимир Ангелов |title= Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, София. |year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4}}</ref> в народната памет и [[епос]] да се крие трансилванският владетел [[Ян Хунияди]], който през [[декември]] [[1443]] г. преминава с обединените християнски сили [[клисура]]та край [[Драгоман]], освобождавайки [[София]] от [[османци]]те.
 
Смята се, че [[име]]тоимето на областта ''[[Банат]]'' произтича, чрез [[корен (морфология)|корен]]а си, от названието на нейния управител.
 
== Източници ==