Франц Брентано: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 42:
Фигурата на Франц Брентано е важна за т.нар. ''Аристотелов ренесанс'' през XIX век. През 1862 г. Брентано защитава своята дисертация ''За многозначността на съществуващото според Аристотел''. Рецепцията на античния философ се изгражда в Германия основно чрез трудовете и преводите на Фридрих Адолф Тренделенбург (на когото Брентано посвещава своя дисертационен труд). Текстът си Брентано защитава през 1862 г. в университета в Тюбинген.
 
Върху прочита му на [[Аристотел]] влияние оказва най-вече схоластичната традиция. Затова съществува разлика между историко-философския проект на Тренделенбург и този на Брентано. В първия случай се чувства силното влияние на школата на [[Фридрих Шлайермахер]] заедно със съвременните методи на филологическото изследване. Подходът на Тренделенбург се стреми към автентична реконструкция на учението на древногръцкия мислите. В подхода на Брентано доминира контекста на схоластичната традиция, основно учението на [[Тома от АквиноАквински]].
 
През този период излиза анонимна статия в католическо списание. Нейното заглавие е ''Аристотел и католическата наука.'' За мнозина съвременници текстът е писан от Брентано. ИнтересътВажността околона тази статия е свързансвързана с два основни проблема: от една страна тя е симптоматична за усилениязачестилия интерес през XIX век към систематизиране и изучаване трудовете на [[Аристотел]], но от друга изразява състоянието на криза в новоевропейската философия (след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип, например. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. ''натурфилософия''). Смисълът от изучаване на Аристотел в католическата наука не е свързан с опит за свеждане на християнската култура до елинската. Напротив, според анонимната статия именно в учението на Тома от Аквино следва да се търси ключ към разбиране на Аристотел. Това е така, защото учението за категориите в схоластиката е това на Стагирит, но също и на Тома, т.е. това учение е аристотелианско по своя произход, но допълнено и разширено от схоластичните философи. Разликата е в това, че според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското - те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата.
 
Затова и дисертацията на Брентано е възприета като реализация на неосхоластичната философска програма от тогавашните католически среди. Но Брентано разработва собствено обосноваване на метафизиката като в него интегрира идеите на Аристотел в актуалните за времето му философски дискусии. В текста биват фиксирани четири основни значение, според които може да се говори за съществуващото [Seiende]: