Солфеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
* Тоналности - заучаване на тоналностите и на техните арматурни знаци, брой диези и бемоли, имената на тоналностите, тоническите квинтакорди и обръщенията им, интервали и акорди - теоретически и практически, върху клавиатурата на пианото и слухово.
Програмата по солфеж се реализира в четири часа седмично. Привлечени са сътрудници, музикални педагози от цялата страна , и след конкурса в Музикалната академия в София се образува през [[1947]] г. първото ядро от трима преподаватели по солфеж - [[Камен Попдимитров]], [[Иван Пеев]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]]. През 1951 г. е назначен и първият асистент по солфеж [[Звезда Йонова]]. Експериментът, ръководен от проф.[[Иван Пеев]] дава положителни резултати в софийското музикално училище "Любомир Пипков" с преподаватели:[[Трендафил Миланов]], [[Цанко Колев]], [[Васка Грозева]], [[Донка Атанасова]] и др., които постигат високи успехи. Експериментът в Пловдив, във второто музикално училище в България, малко по-късно и във втората музикална академия в България, пак там, се ръководи от проф. [[Асен Диамандиев]], който има съществен принос в тази област. Последван и от проф.[[Здравко Манолов]]<ref name="
Подемът в работата завладява постепенно и всички новооткрити средни музикални училища в станата: [[Варна]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Котел]] и [[Широка лъка]], както и в детските музикални школи към тях. В тях като преподаватели се включват възпитаниците на [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) в София и на [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]], завършили теоретичния факултет със специалността музикална педагогика, влагайки всичките си знания и умения.На този етап на възраждане и обновление става отпечатването на редица издания, които обобщават основните положения на солфежната методика у нас: сборниците "Начални солфежи" - от част първа до част осма на авторския колектив проф.[[Иван Пеев]], проф.[[Асен Диамандиев]] и проф.[[Здравко Манолов]], същите се ползват с голяма популярност и до днес, 60 години след първото им издаване, "Солфежи - мелодии от стари майстори и "Солфежи от творчеството на [[Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]]", съставени от [[Камен Попдимитров]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]] и мн.др<ref name="МНС">Методика на солфежа, Йонова, Звезда, 1990, Музика, с.16 Развитие на предмета солфеж в България</ref>.
| |||