Солфеж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
 
Подемът в работата завладява постепенно и всички новооткрити средни музикални училища в станата: [[Варна]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Котел]] и [[Широка лъка]], както и в детските музикални школи към тях. В тях като преподаватели се включват възпитаниците на [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) в София и на [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]], завършили теоретичния факултет със специалността музикална педагогика, влагайки всичките си знания и умения.На този етап на възраждане и обновление става отпечатването на редица издания, които обобщават основните положения на солфежната методика у нас: сборниците "Начални солфежи" - от част първа до част осма на авторския колектив проф.[[Иван Пеев]], проф.[[Асен Диамандиев]] и проф.[[Здравко Манолов]], същите се ползват с голяма популярност и до днес, 60 години след първото им издаване, "Солфежи - мелодии от стари майстори и "Солфежи от творчеството на [[Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]]", съставени от [[Камен Попдимитров]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]] и мн.др <ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.17</ref>
Друг възлов момент в системата на обучение по солфеж у нас е [[музикална диктовка]]. Методиката на музикалната диктовка е разработена в следващите пособия: "Курс по изучаване на двугласна диктовка" от иван Пеев, Здравко Манолов и Светла Кръстева, "Курс за изучаване на тригласна диктовка" от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]], "Курс за изучаване на едногласна диктовка" от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]]<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.18</ref>
Постепенно в [[България]] се обособяват две "солфежни школи", в които преподават високо квалифицирани и ерудирани преподаватели - музиканти: В [[София]], [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) : проф.[[Иван Пеев]], проф.[[Камен Попдимитров]], [[Звезда Йонова]], проф.[[Пенка Кадиева]]; В [[Пловдив]], [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]]: проф. [[Асен Диамандиев]], проф. [[Пламен Арабов]], проф.[[Пенка Минчева]], проф.[[Дора Славчева]], [[Пенка Попова]], всички те са автори на множество солфежни издания, които осъществяват връзка и с методиката на преподаване на дисциплината '''солфеж'''<ref name="МНС">Методика на солфежа, Йонова,Звезда, 1990, Музика, с.19 Развитие на предмета солфеж в България</ref>..
 
Постепенно в [[България]] се обособяват две "солфежни школи", в които преподават високо квалифицирани и ерудирани преподаватели - музиканти: В [[София]], [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) : проф.[[Иван Пеев]], проф.[[Камен Попдимитров]], [[Звезда Йонова]], проф.[[Пенка Кадиева]]; В [[Пловдив]], [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]]: проф. [[Асен Диамандиев]], проф. [[Пламен Арабов]], проф.[[Пенка Минчева]], проф.[[Дора Славчева]], [[Пенка Попова]], всички те са автори на множество солфежни издания, които осъществяват връзка и с методиката на преподаване на дисциплината '''солфеж'''<ref name="МНС">Методика на солфежа, Йонова,Звезда, 1990, Музика, с.19 Развитие на предмета солфеж в България</ref>..
 
==Източници==