Солфеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Програмата по солфеж се реализира в четири часа седмично. Привлечени са сътрудници, музикални педагози от цялата страна , и след конкурса в Музикалната академия в София се образува през [[1947]] г. първото ядро от трима преподаватели по солфеж - [[Камен Попдимитров]], [[Иван Пеев]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]]. През 1951 г. е назначен и първият асистент по солфеж [[Звезда Йонова]]. Експериментът, ръководен от проф.[[Иван Пеев]] дава положителни резултати в софийското музикално училище "Любомир Пипков" с преподаватели:[[Трендафил Миланов]], [[Цанко Колев]], [[Васка Грозева]], [[Донка Атанасова]] и др., които постигат високи успехи. Експериментът в Пловдив, във второто музикално училище в България, малко по-късно и във втората музикална академия в България, пак там, се ръководи от проф. [[Асен Диамандиев]], който има съществен принос в тази област. Последван и от проф.[[Здравко Манолов]].<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14-20</ref>
{{факт|Друг възлов момент в системата на обучение по солфеж у нас е [[музикална диктовка]]. Методиката на музикалната диктовка е разработена в следващите пособия: "Курс по изучаване на двугласна диктовка" от иван Пеев, Здравко Манолов и Светла Кръстева, "Курс за изучаване на тригласна диктовка" от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]], "Курс за изучаване на едногласна диктовка" от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]].|2016|04|23}}
|