Солфеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
През [[1709]] г. в [[Париж]] възниква натуралното солфежиране, при което буквените и слоговите наименования до, ре, ми, фа, сол, ла и си съответстват на абсолютната височина на тоновете. През [[1802]] г. излиза от печат „Солфежи“ за Парижката консерватория от Л. Керубини, Е. Меюл, Фр. Госек и други видни френски композитори. Те били предназначени за пеене с акомпанимент, означен с цифрован бас. Основа на обучението била тоналност до мажор (С-Dur), в която чрез многобройни упражнения главно в секвенции се усвоявали разнообразни ритмични варианти, гами и интервали.
Същността на старите солфежни методи може да се сведе до няколко основни моменти: От ХI до ХIХ век включително те се развиват само на гласова основа, чрез пеене по ноти. Тоналността до мажор (C-Dur) e била основна и главна тоналност, изучавана продължително и подробно (ХVIII – ХIХ век). Парижката консерватория става център със съществен принос в усъвършенстването на солфежната методика. Утвърждава солфежирането на абсолютна основа и създава нови, по-прогресивни методи за развитие на слуха.
==Солфежът днес==
| |||