Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Roma 321.jpg|thumb|Развалинитке на базиликата на Максенций в Рим (началото на IV в.)]]
<!-- {{Друго значение|вида сграда|категорията католически църкви|Базилика (римокатолицизъм)}} -->
[[Файл:Dehio 6 Basilica of Maxentius Floor plan.jpg|thumb|План на базиликата на Максенций]]
[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|мини|250п|Базиликалната църква „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
[[Файл:Ravenna, sant'apollinare nuovo, int. 02.JPG|thumb|Тринефната базилика [[Сант Аполинаре Нуово]] в Равена (VI в.)]]
[[Файл:Pisa Grado 01.jpg|thumb|Романската базилика Сан Пиеро а Градо в Пиза (X век)]]
[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|миниthumb|250п|Базиликалната църкваБазиликата „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
 
'''Базилика''' ({{lang-el|βασιλική}} — „царски дом“) е вид сграда с правоъгълна форма,състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина [[неф]]ове. В многонефните (многокорабите) базилики, отделните нефове са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, със самостоятелни покриви. Централният неф обикновено е по широк о голям, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните нефове. В случай на отсъствие на прозорци на централния неф, сградата се относя към типа ''псевдобазилика''. В древния Рим базиликата е най-често обществена съдебна или административна сграда. правоъгълно здание за седалище на съд, след п.
'''Базилика''' е термин с двояко значение - в [[архитектура]]та и в [[римокатолицизма]].
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.
 
== Древноримски базилики ==
== Архитектура ==
В [[Древен Рим]] се нарича обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. Представлява голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб е по-висок от двата странични. Обикновено е била разположена близо до [[форум]]а. Първата базилика - "Basilica Porcia" е построена в Рим по разпореждане на [[Марк Порций Катон]] през [[184 пр.н.е.]].
 
== Раннохристиянски базилики ==
== Християнство ==
Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя облик на римските базилики, тъй като този тип сгради нямали преки асоциации с езичеството. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и основен тип и през последващите векове.
След 3 век от н.е. под „базилика“ обикновено се разбира [[християнство|раннохристиянски]] храм. Този вид църкви са преобладаващи в [[Западна Европа]]. Базиликата претърпява развитие във византийската, романската и готическата архитектура. Базиликалният тип храм се среща даже в архитектурата на [[ренесанс]]а и [[барок]]а.
 
След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство]]то, терминътпрез 313 г. започва дамасово сестроителство използвана зацъркви обозначаванев Рим и на голяматериторията ина важнацялата църква,империя. Правоъгълната конструкция на коятобазиликата отс [[папа]]таориентация сапо даденипосоките правана света, напълно отразява християнските представи за специалнисвета. церемониалниОт обредифункционална игледна вточка коятобазиликалната постройка се събиратотличава поклонницис запо отдаванеголяма навместимост, почита наот [[Исуссимволична Христос]],гледна наточка [[Богородица]]напомня исъс своя вид на [[мощи]]текораба на голямспасението - неслучайно отделните части от базциликата се наричат [[светецнеф]]ове или кораби.
 
В [[Византийская империя|Източната Римска империя]] до VII века господства типа базилики с три или пет нефа с разположени на една ос [[нартекс]], [[екзотнартекс]] и [[атриум]]. Такива храмове не били така силно издължени, както в Риме, и често били пристроявани от три стграни с галерии - типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.
 
== Последваща еволюция ==
От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва строежа на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната постройка с центричен план - т.н.кръсто-куполна църква, макар отделни базиликални постройки продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.
 
В Западна Европа базиликата остава основен тип храма и през Средните векове, включително и при строежа на романски и готически църкви.
 
Възвръщането към идеята на древната базилика се прилага от отделни архитекти и през XIX век - пример за това е базиликата Сент Мартен в Тур, Франция, построена през 1886—1924 г.
 
На територията на България класическа базилика е софийската „[[Света София (София)|Света София]]“.
== Външни препратки ==
* [http://www.pravenc.ru/text/77368.html Статия в Православна енциклопедия] (на рус.ез)
{{commonscat|Basilicas}}
 
13 960

редакции