Методий Драгинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
 
==Алтернативни тези==
През 1960-те год. предимно хора без академично историческо образование започват да изказват своите съмнения в споменатите извори и от там да подлагат на съмнение дали изобщо е имало насилствена ислямизация в Родопите. Това се прокрадва в студията на известната повече като писателка османистка [[Вера Мутафчиева]] „Към въпроса за статута на българското население под османска власт“ от 1965 г., в студията на завършилата филилогия Антонина Желязкова "Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография" от 1988 г., на литературния историограф Илия Тодоров „Летописният разказ на поп Методи Драгинов“ от 1984 г.
 
Освен тях описанието на Драгинов е оспорено в студията на историка Антонина Желязкова "Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография" от 1988 г.
 
Тодоров също публикува през 1985 г. своя оценка на хрониката в която смята, че диалектният, ортографският и ономастичен анализ довежда до заключението, че според него текстът има различия с езика на 17 век и отразява езикови форми от 19 век, като фактологическият анализ също показва несъответствия, между които, че османски документи посочват селата от Чепино като част от [[вакъф]] още от средата на 16 в., докато хрониката, споменавайки за хора от тези села, ходили на война, според него ги описва като войнук, но пропуска, че на вакъфското население съвсем не е било забранено да участва във войните. Тодоров смята, че Стефан Захариев е бил запознат с Беловската хроника, за която е публикувал статия във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“ през 1860 г. и че основният мотив в Методиевата хроника е огорчението от "предателството" на гръцкия митрополит, а не толкова потурчването. Мнението на Тодоров е, че летописният разказ на поп Методий Драгинов е "литературно развитие на Беловската хроника", като неговото литературно проучване се ограничава върху известния препис от 19 век на текста, който напълно закономерно може да съдържа и елементи от това време и не се занимава да изследва достоверността на изложените факти, тъй като е литератор, а не историк.