Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 14x тире, 4x тире-числа, 32 интервала, 8+ параметъра, URL, кавички (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Домашното говедо''' ({{lang-la|Bos primigenius taurus}}) е [[вид (биология)|вид]] [[одомашняване|домашно]] [[Чифтокопитни|чифтокопитно]] животно от [[таксономия|семейство]] „Кухороги“ (''Bovinae''). Домашните говеда са два [[подвид]]а – европейско говедо (''Bos primigenius taurus'') и [[зебу]] (индийско говедо, ''Bos primigenius indicus''). Съвременните говеда са опитомена форма на вече [[измиране|изчезналия]] [[Тур (говедо)|див европейски тур]] (''Bos primigenius'').
 
Говедата се отглеждат като [[добитък]] за [[месо]] ([[говеждо месо|говеждо]] и [[телешко месо|телешко]]), [[мляко]] и [[естествена кожа|кожа]]. До средата на [[20 век]] са използвани и като [[впряг|впрегатни животни]] (за теглене на [[каруца|каруци]], [[плуг]]ове и други). В някои страни от [[Третия свят]], говедата се използват за [[впряг]]ане и до днес. В [[Хиндуизъм|хиндуизма]], [[Джайнизъм|джайнизма]], [[Зороастризъм|зороастризма]] и някои други [[религия|религии]], кравата е [[свещена крава|свещено животно]].
 
През 2010 г. в света има около 1,4 милиарда говеда.<ref>FAO Statistics Division (FAOSTAT), P3.REU.FAO.ESS.CATL.SC, p. 111</ref> През 2011 г. в България има 557 000 говеда, от които 330 000 крави.<ref>[http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%d0%96%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%8a%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be_%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8_%d0%b8_%d0%b4%d0%b8%d0%bd_%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5Животновъдство_резултати_и_дин_редове/Livestock_2000-2011_Results.sflb.ashx Резултати от отглеждането на селскостопански животни за периода 2004- – 2011 година (в България)] Министерство на земеделието и храните.</ref>
 
== Таксономия ==
[[Файл:Bos taurus indicus.jpg|мини|250п|Зебу (''B. p. indicus'')]]
[[File:Mudchute_cow_1.ogg|mini|right|250п|Рев на говедо]]
През [[18 век]] говедата са идентифицирани от [[Карл Линей]] като три отделни [[вид (биология)|вида]] - – ''Bos taurus'' (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), ''Bos indicus'' ([[зебу]]) и [[измиране|изчезналия]] ''Bos primigenius'' ([[Тур (говедо)|див европейски тур]]). Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид – ''Bos primigenius'' (съответно ''Bos primigenius taurus'', ''Bos primigenius indicus'' и ''Bos primigenius primigenius'').
 
Систематиката на домашните говеда се усложнява от възможността да се кръстосват успешно със сродни видове. Съществуват хибридни индивиди и дори породи, получени от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с други животни от род Говеда, като [[як]], [[бантенг]] и [[гаур]]. Възможна е дори хибридизация с някой от двата вида [[бизон]]и, които обикновено не се включват в род Говеда. В същото време домашните говеда не могат да се кръстосват с някои по-отдалечени представители на подсемейството на говедата, като [[кафърски бивол|кафърския]] и [[Домашен бивол|домашния бивол]]. Хибридният произход на някои форми на домашното говедо не очевиден. Например, генетични изследвания показват, че породата [[Лулу джудже]], единствените говеда без гърбица в [[Непал]], са хибрид на европейско говедо, зебу и як.{{hrf|Takeda|2004|103- – 110}}
 
== Произход ==
Говедата са най-едрите животни, одомашнени от човека. Телетата се раждат с тегло 25 – 50 кг. и ръст 0,5 – 1 м. Някои възрастни мъжки говеда могат да достигнат ръст до 2 м. височина при [[холка]]та и тегло над 1,5 [[тон (единица)|тона]]. Единственото животно, което е по-голямо от говедото и се поддава на опитомяване, е [[слон]]ът. Той обаче няма стопанско значение за световната [[икономика]].
 
Говедата са копитностъпващи животни. Третият и четвъртият пръст на предните, и на задните им крайници са силно развити и удължени. Крайната (дистална) фаланга на третия и четвъртия пръст е видоизменена в копитна кост. [[Нокти]]те са развити в рогови копитни капсули, изградени от [[кератин]]. Вторият и петият пръст при говедата са закърнели, но са ясно различими на крайниците. Първият пръст е силно закърнял или напълно отсъства. Между началните (проксимални) фаланги на третия и четвъртия пръст на всеки крайник има здрави сухожилни кръстосани връзки. Те служат като съединителни опори на чифтните копита (пръстите) и амортизират тежестта на тялото при ходене.<ref name="gadjev1">{{cite book |title= Анатомия на домашните животни. Том 1 |last=Гаджев |first=Стоян |authorlink= |coauthors= |year=2000 |publisher= |location= |isbn= |pages=510 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Както всички останали [[преживни]] животни, говедата също имат сложен [[многокамерен стомах]], който се състои от [[предстомашие]] ([[търбух]], [[мрежа (орган)|мрежа]] и [[книжка (орган)|книжка]]) и същински [[стомах]] ({{lang-la|abomasus}}).<ref name="gadjev1"/>
 
=== Физиологични особености ===
Говедата са [[преживни]] [[тревопасни]] животни. Приемането на храната (''пàшата'') и нейната механична преработка в [[устна кухина|устната кухина]] са разделени по време. Когато приемат храната (''пасàт''), говедата почти не дъвчат, а директно поглъщат храната. След като се нахранят, говедата лягат на тихо и спокойно място и започват да '''преживят''' – връщат малки порции храна от търбуха в устната кухина, дъвчат и преглъщат вторично.<ref name="fiz">{{cite book |title= Физиология на домашните животни |last=Илиев |first=Янислав |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Матком |location= |isbn=9549930319 |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref>
 
[[Ензим]]ите в храносмилателната система на говедата не са способни самостоятелно да разградят [[нишесте]]то, [[целулоза]]та и другите високомолекулни [[въглехидрати]], които се съдържат в растителната храна. Те се разграждат в [[търбух]]а от [[симбиоза|симбионтната]] [[микроорганизми|микрофлора]]. Това са [[инфузории]] от [[разред]]ите ''Entodiniomorphida'' и ''Vestibuliferida'', като най-често се срещат представители на [[род (биология)|родовете]] ''Diplodinium spp''. и ''Entodinium spp''.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://cyberleninka.ru/article/n/endobiontnye-infuzorii-pischevaritelnogo-trakta-byka-domashnego-bos-taurus | заглавие=Эндобионтные инфузории пищеварительного тракта быка домашнего |достъп_дата = |фамилно_име=Лихачев |първо_име=Сергей Федорович |дата=11/2010 |труд=Биологические науки и физика |издател=Вестник ЧГПУ |език=ru |цитат= }}</ref>
 
[[Инфузории]]те разграждат високомолекулните [[въглехидрати]] в [[търбух]]а до [[летливи мастни киселини]] – [[оцетна киселина|оцетна]], [[пропионова киселина|пропионова]], [[маслена киселина|маслена]] и други. [[оцетна киселина|Оцетната]] и [[маслена киселина|маслената]] се използват за синтеза на [[триацилглицерид]]и. Те изграждат преобладаващата част от [[липид]]ите в организма на преживните животни, както и [[мазнина|мазнините]] в [[мляко]]то. [[Пропионова киселина|Пропионовата киселина]] се използва за [[синтез]]а на [[глюкоза]], чрез процеса [[глюконеогенеза]].<ref name="kondrahin">Кондрахин, И. П. "[http://www.irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/irbis_nbuv/cgiirbis_64.exe?C21COM=2&I21DBN=UJRN&P21DBN=UJRN&IMAGE_FILE_DOWNLOAD=1&Image_file_name=PDF/Npkau_2008_111_16.pdf Условия, обеспечивающие нормальное рубцовое пищеварение у коров.]" Наукові праці Південного філіалу Національного університету біоресурсів і природокористування України 111 (2008): 61- – 68.</ref>
 
Растителните [[белтък|протеини]], които постъпват в търбуха с храната, се разграждат от микроорганизмите до [[аминокиселини]], [[амоняк]] и [[карбамид]]. Те се използват за синтеза на микробиални протеини, които са усвоими от преживните животни.<ref name="kondrahin"/>
 
Често срещана заблуда е, че говедата (и в частност биковете) се дразнят силно от [[Червен цвят|червения цвят]] - – това не е вярно, тъй като говедата почти [[цветна слепота|не различават цветовете]]. Счита се, че този мит произлиза от червените наметала, използвани при [[бикоборство|боя с бикове]] да се дразни бика, но всъщност животното е раздразнено от движенията на наметалото, а не от цвета му.
 
== Размножаване ==
|colspan=2|пресушени
|}
 
За да е [[рентабилност|рентабилно]] отглеждането на говеда, всяка крава трябва да роди едно теле за 365 дни. Периодът от отелването до първото разгонване след отелване се нарича „индепенданс-период“. Периодът от раждането до следващото заплождане се нарича „сервис-период“. Върху неговата продължителност оказват влияние раждането и възстановяване на кравата към нормално състояние, инволуцията на матката, равнището на млечната продуктивност, храненето и движението. Предвид изискването за рентабилност и продължителността на бременността при кравата, сервис-периодът не трябва да надвишава 80 дни, тъй като: 80 (дни сервис-период) + 285 (дни бременност) = 365 (дни между две отелвания).
 
 
== Говедовъдство в България ==
При разкопки, на територията на [[България]], са открити [[кост]]и от [[плейстоценски тур]] (''Bos trochoceros''), който е живял през [[ледников период|ледниковия период]]. В пластовете от [[мезолит]]а се срещат кости на [[постглациален тур|постглациалния тур]] (''Bos primigenius Boj.''), а от [[неолит]]а – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че [[тур]]ът, е обитавал българските земи до към ХII век. Балканите са считани за един от центровете на одомашняване на говедата. Говедата, обитавали българските земи в по-ново време, са от два [[череп|краниологични]] типа – ''B. t. primigenius'' и ''B. t. brachyceros''.<ref name="iasrj">[http://noa.bg/Files/library/document36.pdf Породи селскостопански животни в България.] ''Под общата редакция на доц. д-р Васил Николов, национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на [[Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството|ИАСРЖ]].'' [[София]], 2011 г.</ref>
 
До Освобождението на България от [[Българските земи под османско владичество|османско иго]], на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от [[порода|породите]] [[Българско сиво говедо]], което се отнася към ''B. t. primigenius'' и [[Родопско късорого говедо|Родопското късорого говедо]], което спада към ''B. t. brachyceros''. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от [[Русия]]. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерството на търговията и земеделието, препоръчва да се използват „[[Швейцария|швейцарските]] говежди породи Швиц и [[Симентал]].<ref name="iasrj"/>
 
През 1924 г. в България се провежда първата [[конференция]] по [[животновъдство]]. На конференцията се прави породно райониране на страната, според което за кръстосване с [[Кафяво алпийско говедо]] се определя един сравнително широк район, за [[Садовско червено говедо]] - – много тесен регион около [[Садово]] и [[Пловдив]], а цялата останала част на страната се определя за работа с [[Искърско говедо|Искърското говедо]].<ref name="iasrj"/>
 
През 1961 г. в България има 1 149 530 говеда, от които 461 751 крави. Чистопородни са 524 986 животни от общия брой, които са 45,67% от говедата в страната.<ref name="iasrj"/>
 
*'''шута крава, шуто теле''' – без рога;
*'''„пощръкляло“''' говедо  което тича насам  натам и се мята, защото е нападнато от муха [[щръклица]], която му пробива кожата, за да си снесе яйцата.
*'''капистра''' – [[синджир]] за връзване на говеда;
*'''оглавяне''' (заоглавяне) – вкарване на главата на животното в [[ярем]], за да се ползва за тяга;
* В древните религии кравата е символ на изобилие, плодородие, благосъстояние и благоденствие.
* В хералдиката е символ на плодородието на земята.
* [[Село]] [[Костел]] - – Бялата крава е пазител и символ на местността.
* ''Парад на Кравите'' - – за първи път се провежда през [[1998]] г. в [[Цюрих]]. Събитието е международно. Други големи градове, в които се е провеждал, са [[Ню Йорк]], [[Лондон]], [[Токио]], [[Сидни]], [[Брюксел]], [[Стокхолм]] и др. Парадът има повече от едно издание на година и винаги в различен [[град]] по [[света]] - – (www.cowparade.com).
* [[Индия]] и [[Китай]] - – Червената крава е символ на надеждата.
* [[Египет]] - – кравата е почитана като небесната богиня Хатор, майка и съпруга на слънцето.
* [[Милка]] - – Лилавата крава е символ на шоколадите Милка.
* В много култури кравата е символ на живота (символизира майката  земя).
* [[Будизъм]] - – кравата се свързва с процеса на пробуждане и просветление.
* [[Китайска митология]] - – Крава, седяща върху кюлчета злато символизира изобилие и богатство. Наричали са я ''изпълнител на желания''. Кравата награждавала тези, които се трудят упорито.
 
== Бележки ==
* {{cite web | publisher = cattlenetwork.com| year = 2010| url = http://www.cattlenetwork.com/World-Report---Cattle-Population-By-Country/2008-06-02/Article.aspx?oid=600361| title = World Report: Cattle Population By Country| accessdate = 28 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Clay | first = J | year = 2004 | title = World Agriculture and the Environment: A Commodity-by-Commodity Guide to Impacts and Practices | publisher = Island Press | location = Washington | isbn = 1-55963-370-0 | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Takeda | first = Kumiko | coauthors = et al. | title = Mitochondrial DNA analysis of Nepalese domestic dwarf cattle Lulu | journal = Animal Science Journal | volume = 75 | issue = 2 | pages = 103–110103 – 110 | publisher = Blackwell Publishing | month= April | year= 2004 | url = http://www.blackwell-synergy.com/links/doi/10.1111%2Fj.1740-0929.2004.00163.x | doi = 10.1111/j.1740-0929.2004.00163.x | accessdate = 2006-11-07 }}
* {{cite web | publisher = The Extinction Website| year = 2010| url = http://www.petermaas.nl/extinct/speciesinfo/aurochs.htm| title = Bos primigenius primigenius| accessdate = 28 април 2010 | ref = harv}}
* Карабалиев И., Синивирски Г., Петков П., ''Говедовъдство'', Агропрес, София 1994, ISBN 954-467-007-6
1597

редакции