Реформи на Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
== Реформи в обществения живот ==
Реформите в обществения живот обхващат най-различни области, като се започне от секуларизацията на обществените институции и изхвърлянето на религията от политиката, премине се през коренна промяна на ролята на жените в обществото и се стигне до по второстепенни, но много важни промени като реформа в облеклото, промяна на фамилиите и въвеждане на [[Международна система единици|международната система]] за времето, календара и мерните единици.
Някои обществени институции имат религиозни аспекти и оказват значително влияние върху обществения живот. Такива са например вековните социални структури, неразривна част от държавната уредба на Османската империя или публичния [[дискурс]]. Реформите на кемалистити засягат дълбоко всички тях.▼
=== Публична сфера ===
▲Някои обществени институции имат религиозни аспекти и оказват значително влияние върху обществения живот. Такива са например вековните социални структури, неразривна част от държавната уредба на Османската империя или публичния [[дискурс]]. Реформите на кемалистити засягат дълбоко всички тях.
==== Религиозни отличителни знаци ====
{{multiple image
Line 60 ⟶ 62:
Реформите на Ататюрк забраняват прилагането на религията към политиката, в коренна противоположност на установената вековна практика на върховенство на религията над институциите. Този закон ограничава влиянието на улемите, като въвежда задължително гражданско облекло и провежда курс на европеизация по западен модел, подкрепяйки образованите хора – адвокати, учители, лекари. Опасността кемалистите да бъдат упрекнати в антирелигиозност е избегната, като се атакуват [[Суеверие|суеверията]] и ненаучните схващания, защото според тях, „ислямът е срещу всяка форма на невежество (ненаучност)“.<ref name=inancik>Inalcik, Halil. 1973. „Learning, the Medrese, and the Ulemas.“ In the Ottoman Empire: The Classical Age 1300 – 1600. New York: Praeger, pp. 171.</ref> Лозунгът им е: {{quote |„Държавата ще се управлява не от суеверия, а от [[позитивизъм]]“.<ref name=inancik/>}}
Пример за новия подход е медицинската практика. Кемалистите искат да премахнат религиозните практики на лечение, прилагани от улемите, като отвари, билки и отправяне на молитви и въвеждат глоби срещу тях. През 1925 г. се провежда първият медицински конгрес, и то само няколко дни след като на 27 август Мустафа Кемал се появява публично с европейска шапка на главата и след произнесената от него реч за новия стил в облеклото. След 1923 постепенно се въвеждат официални мерки срещу носенето на религиозни одежди и други религиозни знаци, както и срещу традиционното облекло. Държавните чиновници, както и студентите, са задължени да се обличат по европейски на публични места.<ref name=UNESCO>İğdemir, ''Atatürk'', 165 – 170</ref> Законът за шапките от 1925 г. [[s:tr:Şapka İktisası Hakkında Kanun]] въвежда носенето на шапки по западен модел вместо фесове и тюрбани, макар че не забранява изрично шамии от жените. Това обаче е направено през 1934 г. със [[:s:tr:Bazı Kisvelerin Giyilemiyeceğine Dair Kanun|Закона за забраненото облекло]].
Освен реформата в облеклото, макар и доста по-късно е приет Закон за фамилиите (21 юни 1934 г.). Във връзка с него, Мустафа Кемал приема на 24 ноември от турския парламент фамилията ''Ататюрк'' – „баща на турците“. По-късно през същата година са отменени съществуващите дотогава приставки към имена като прозвища и звания (26 ноември 1934 г.)
==== Религиозни практики ====
| |||