Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

 

=== Премахване на султаната, халифата и системата от миллети ===

 

В Османската империя хората от всеки [[миллет]] се ползвали традиционно с известна автономност, като избирали свои водачи, събирали свои данъци и живеели съгласно културните си и религиозни закони, като религиозните закони са по-силни от гражданските. За мюсюлманите е характерно, че сред духовниците [[улеми]] съществува стриктна йерархия, а първият сред тях носи почетната титла Шейх-ал-Ислам (Sheikh ul-Islam) и играе значителна роля в империята. Той се назначава със султански указ и се избира от средата на [[Кадия|кадиите]] на големите градове. Шейхът издава фатви – писмени тълкувания на Корана, които се ползват с голям авторитет. Шейхът надзирава и прилагането на закона на шариата. След отмяната на султаната в Турция за известно време остава в сила [[халифат]]ът, защото със същия закон той бива разделен от султаната и за халиф е определен [[Абдул Меджид II]], братовчед на Мехмед VІ. След малко повече от година обаче, на 3 март 1924 г. са отменени халифатът и длъжността Шейх-ал-Ислам. Всички религиозни въпроси са поверени на гражданска институция – ''Директорат по религиозните въпроси'' ({{lang-tr|Diyanet İşleri Başkanlığı}}). Мустафа Кемал предприема тотално отделяне на исляма от държавата и парламентът отменя със закони системата на миллетите и заменя [[шариат]]ското съдопроизводство с граждански кодекс, изработен по подобие на швейцарския. Имуществото на [[вакъф]]ите се предава под разпореждане на ''Главно управление на вакъфите'', а религиозната образователна система е заменена с гражданска. Така се премахва изцяло влиянието на духовниците и религията в публичната администрация и управлението се съсредоточава в ръцете на [[Турски национализъм|турското националистично]] правителство в Анкара.