Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

** приемане на Закона1-ви заи промишлеността2-ри иплан създаванетоза развитието на промишленипромишлеността предприятия(1933 – 37 година)

|caption3=Индустриален техкстилен комплекс, субсидиран от правителството, вчрез Sümerbank, 1935.

На свикания от кемалистите ''Икономически конгрес'' в Измир през февруари 1923 г. е поставена задачата да се премине от манифактурно и занаятчйискозанаятчийско производство към големи фабрики и заводи и да се основат нови промишлени отрасли, за които има налични суровини в страната. Провъзгласяването на републиката в Турция заварва една предимно аграрна икономика. Около 81,6 % от турското население е заето в селското стопанство, 5,6 % — в проишлеността, 4,8 % — в търговията и 7 % — в услугите. Делът на селското стопанство в националния доход е 67 %, а на индустрията само 10 %. Голяма част от железопътната инфраструктура е в ръцете на чужденци, същото положение е в минно-добивната промишленост. Функциите на [[централна банка]] се изпълняват от Отоманската банка, контролирана от английски и френски капитали. Местната промишленост е представена най-вече от занаятчийски и дребни промишлени производства<ref>Киреев Н. Г. История Турции XX в. — М.: ИВ РАН: Крафт+, 2007. с. 178.</ref>

Развитието на индустрията се насърчава от държавата чрез стратегии като заместване на вносните стоки с турски и основаването на държавни предприятия, които да произвеждат машини за земеделието, машиностроителната и текстилната индустрия. Приет е Закон за промишлеността и създаването на промишлени предприятия. Много от тях се развиват успешно и след втората половина на 20 век са успешно приватизирани.