Едмунд Хусерл: Разлика между версии

Хабилитационният труд на Едмунд Хусерл е озаглавен „За понятието за число. Психологически анализ“. Интересно е, че в ранните си произведения Хусерл се придържа към линията на психологизма, която остро започва да критикува в „Логически изследвания“ и голяма част от по-късните си произведения. На 6 август 1887 г. Хусерл се жени за Малвина Щайншнайдер, а през 1891 г. излиза първото му основно произведение —– „Философия на аритметиката“. Трудът е остро критикуван от Готлоб Фреге, според когото Хусерл неправилно примесва психологията с логиката.

Към 1893 г. Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по онова време започва да оказва ученик на Франц Брентано —– Карл Щумпф, и неговото произведение „Психология на звука“.

Проблематиката на феноменологията не се разделя с този основен проблем, но Хусерл допълнително разширява разбирането си за това, какво трябва да представлява феноменологията като учение за същностите. Впоследствие, при издаването на „Идеи“ (1912), Хусерл постепенно ще въведе темата за ейдетичната редукция, която на практика ще трябва да помогне емпиричното (и времево) да се заскоби, за да се достигне до същността (до феномена, който се съдържа зад многообразието от форми на дадености в чувственото възприятие). След 1910 г. Хусерл се опитва да разреши възникналите трудности от периода на „Логически изследвания“ чрез въвеждане на редукцията и темата за чувственото възприятие (в което обектите се конституират) и категориалното възприятие (което е акт „от втора степен“ и благодарение на него можем да „виждаме“ неща, например, като „и“ и „или“ -– конюнкция и дизюнкция, т.е. неща, които на практика не са присъстващи като реални в чувственото възприятие).

През септември 1901 г. Хусерл и неговата съпруга - Малвина се местят да живеят в Гьотинген, където философът е получил място като приватдоцентчастен доцент. Първите няколко години лекциите, които води там, са слабо популярни. Към 1908-19091908–1909 г. в Гьотинген започват да пристигат много от учениците на [[Теодор Липс]] -– Александър Койре, [[Роман Ингарден]], Едит Щайн и др. Оказва се, че идващите от Мюнхен разбират много по-добре феноменологията от онези, които учат в Гьотинген. Зараждането на феноменологията като движение се случва именно с помощта на мюнхенските последователи, макар [[Теодор Липс]] да има съвсем различно разбиране за феноменология, което е повлияно по-скоро от психологията (Липс е ординаренредовен професор в Мюнхенския университет в периода между 1894 -и 1909 г.).

Термините ''феноменология'' и ''феноменологическо'' са употребявани широко от Липс и неговите ученици и последователи дори много по-рано отколкото при Хусерл, например във втория том на "Логически„Логически изследвания"изследвания“, където започва да употребява понятието. Според разбирането на Липс феноменологията означава описателна психология (в същия контекст е написана и защитена дисертацията на Александър Пфендер -– "Феноменология„Феноменология на волята"волята“ през 1889 г. в Мюнхен).

Липс използва термина "феноменология"„феноменология“ в своите публикации, например в статията "Психически„Психически процеси и психическа каузалност"каузалност“ (1900 г.), където се опира на разделението между психическо и физическо. През 1903 г. издава "Ръководство„Ръководство по психология"психология“, в което психологията е определена като учение за съдържанията или преживяванията на съзнанието. В методологически аспект за Липс и мюнхенския кръг около него феноменологията се явява основен метод на психологията. Още на този етап феноменологията се осмисля като дескрипция (описание) в противовес на всяко теоретично конструиране, което се занимава с обяснение. Описанието се мисли като регистрация, анализ, сравнение, систематизиране на съдържанието на съзнанието, но не и като изграждане на теория. Последната е възможна първо чрез извършване на подобен род дейност, която трябва да гарантира автентичността на нейните понятия. Едва след това, според Липс, е възможно обяснението, т.е. установяване на причинната връзка между съдържанията на съзнанието. По този критерий драстично се разминават възгледите на Липс и Хусерл, за което феноменологията се свежда до възможността за категориално съзерцание, а не търси причинно-следствени връзки между явленията. Хусерл заменя обяснението с дескрипция (а при [[Вилхелм Дилтай]] вече става дума за разбиране).

Така например, Александър Пфендер се отказва от понятието "реално"„реално“ и голяма част от позициите на Липс, но съхранява идеята за Аз-а като център, заменяйки го с понятието Selbst (себе си), което е форма на Аз в модуса на предметното съзнание, достигаемо чрез рефлексивни процедури. Selbst е кондензирано многообразие, което притежава различни качества, жив център на психическата действителност. Впоследствие Пфендер разграничава тотална самост (психическият субект е различен от реалния Аз).

В своя мюнхенски вариант феноменологията претендира на особен статут за ''наука за духа'' ([https://de.wikipedia.org/wiki/Geisteswissenschaft]). Но в тези си претенции тя не развива собствена методология, а заимства такава от т.нар. науки за природата с които хипотетично конструира и обобщава индуктивно. Онова, което се цели, е търсене на общозначими резултати, които да имат характера на причинна законимерностзакономерност. По това се различава и феноменологичният проект, който Хусерл разработва в Гьотинген през същия период.

Според проекта, разработен вече в "Логически„Логически изследвания"изследвания“, отношението между същностите не се явява причинно и не следва методологията на работа на естествознанието. Постепенно феноменологията се превръща в универсална философска дисциплина. В първия том на "Логически„Логически изследвания"изследвания“ Хусерл следва проект, който е близък до учението на [[Бернард Болцано]] за логиката като наукоучение, но след това изоставя този свои проект, търсейки взаимовръзката между т.нар. "истини„истини в себе си"си“ (Wahrheit an sich) и конкретните преживявания. За основа на феноменологията в нейния гьотингенски вариант служи Шесто логическо изследване и идеята, че на базата на първичните съзерцания се осъществява категориална абстракция; тя се осъществява чрез нов категориален акт-характер и в него се проявява нов вид обективност. Това действие не е получено чрез обикновена абстракция, а чрез идеираща абстракция, в която съзнанието достига актуалността на неговата идея, неговото всеобщо. По този начин, феноменологията около Хусерл и кръга от последователи в Гьотинген, започва да се мисли като универсален философски метод, а впоследствие и като априорна дисциплина.

В рамките на първатапървото декададесетилетие след 1900 г. обаче идеите, които се обменят между мюнхенските и гьотингенските феноменолози, дават основание да се говори за сериозно влияние и от двете страни, макар на по-късен етап Хусерл ясно да се отграничава от създаденото от Липс.