Васил Кутинчев: Разлика между версии

 

== Биография ==

Васил Кутинчев е роден на [[25 февруари]] ([[13 февруари]] [[стар стил]]) [[1859]] г. в [[Русчук]] в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви. Той е първороден син на семейството, като има трима братя и една сестра. Най-големият му брат Марин е учител и чиновник в българския флот, по-малкия Кръстьо завършва в [[Гент]], [[Белгия]] и става инженер, а най-малкия [[Петър Кутинчев|Петър]] достига до чин полковник от българската армия.<ref>Мусаков, с. 12</ref>

 

Заедно с обявяването на [[Съединението]] се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Съгласно мобилизационния план полковете трябва да се развърнат в 4 дружинен състав. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Заедно с мобилизацията, на 30 август поручик Кутинчев е произведен в чин [[капитан]], а на [[13 септември]] [[1885]] г., като най-старши измежду ротните командири е назначен за командир на 1^-ва дружина от 5^-ти пехотен дунавски полк.<ref>„Сръбско-българската война 1885“. Сборник документи, София, 1985 г., Военно издателство, с. 45</ref> По-късно 5^-ти пехотен полк получава заповед да се съсредоточи по южната граница с квартира в [[Ямбол]], в очакване на военни действия с Турция,<ref>„Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985 г., Военно издателство, с. 63</ref> а малко преди обявяването на войната получава заповед да се отправи към София, като първа заминава дружината на капитан Кутинчев.

 

При избухването на [[Сръбско-българската война]] (1885) на 2 ноември дружината на капитан Кутинчев се оправя от София към Сливница, от където заедно с 2^-ра дружина на [[3 ноември]] се оправят към Сливнишката позиция, като на [[5 ноември]] дружината е разположена на десния фланг на позицията. Същият ден започва [[Сливнишка битка|Сливнишкото отбранително сражение]] (5 – 7 ноември) в началото на което е ранен командващия на полка капитан [[Андрей Блъсков]], като командването е поето от капитан Кутинчев, който командва същевременно и собствената си дружина.<ref>„Сръбско-българската война 1885“. Сборник документи, София, 1985 г., Военно издателство, с. 191</ref><ref>Мусаков, с. 35</ref> Проявява се при атаката на Синята чука на [[6 ноември]] и в боя на [[7 ноември]].

 

След демобилизацията генерал Кутинчев е назначен отново на мирновременната си длъжност – началник на 1^-ва военно-инспекционна област. За заслугите си във войната е награден с [[Св. Александър (орден)|Княжеский орден „Св. Александър“]] – I степен с мечове.<ref>Мусаков, с. 89 – 91</ref>

 

В началото на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) генерал Кутинчев получава предложение да заеме поста [[Военен министър]], но той го отклонява, като пред цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] посочва, че причината е, че не споделя направения избор за главнокомандващ на Българската армия в лицето на генерал [[Никола Жеков]]. По-късно е назначен за генерал за поръчки при щаба на Действащата войска и респективно – инспектор по бойната готовност. На 27 ноември 1915 година от завладяните земи се образува Моравската военно-инспекционна област и за неин началник ([[генерал-губернатор]]) е назначен Васил Кутинчев, като в същото време е освободен от длъжността генерал за поръчки. Кутинчев остава на тази длъжност до 6 май 1917 година, когато преминава в запаса.<ref>Мусаков, с. 91 – 96</ref>

 

* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>

 

* Мусаков, И., „Генерал от пехотата Васил Кутинчев“, София, 1941 г., Печатница „Стопанско развитие“

* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 66 – 67

 

{{Генерали от Третото българско царство}}

 

{{СОРТКАТ:Кутинчев, Васил}}