Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

 

== Икономически реформи ==

На свикания от кемалистите ''Икономически конгрес'' в Измир през февруари 1923 г. е поставена задачата да се премине от манифактурно и занаятчийско производство към големи фабрики и заводи и да се основат нови промишлени отрасли, за които има налични суровини в страната. Провъзгласяването на републиката в Турция заварва една предимно аграрна икономика. Около 81,6 % от турското население е заето в селското стопанство, 5,6 % – в промишлеността, 4,8 % – в търговията и 7 % – в услугите. Делът на селското стопанство в националния доход е 67 %, а на индустрията само 10 %. Голяма част от железопътната инфраструктура е в ръцете на чужденци, същото положение е в минно-добивната промишленост. Функциите на [[централна банка]] се изпълняват от Отоманската банка, контролирана от английски и френски капитали. Местната промишленост е представена най-вече от занаятчийски и дребни промишлени производства<ref>Киреев Н. Г. История Турции XX в. – М.: ИВ РАН: Крафт+, 2007. с. 178.</ref>

В областта на икономиката реформаторите си поставят за цел да обединят страната, да елиминират чуждестранния контрол върху икономиката и да подобрят комуникациите. Вместо Константинопол да е единствен голям международен център и пристанище, ресурсите започват да се насочват към другите градове, за да се подобри баланса на развитие в страната.<ref name=mango470>Mango, ''Atatürk'', 470</ref>

 

През 30-те години е приет първият петилетен план по подобие на съветските петилетки (1933&nbsp;– 37 година). Той е разработен, за да стимулира компаниите да се установят в Анадола и да се увеличава добива на турски суровини. Първите големи компании са заводи за производство на захар и цимент. През 1928 г. правителството започва да строи мощни електростанции, за да осигури необходимата електроенергия на новите производства. В цялата страна се строят леярни, стоманолеярни, керамични и химически заводи, започва производство на хартия. През 30-те Турция се нарежда на трето място в света по темповете на промишлено развитие.<ref>Ökçün A.G. 1920 – 1930 yılları arasında kurulan Türk anonim şirketlerinde yabancı sermaye. Ankara, 1971, c. 150 – 154</ref>.

 

==== Национализация ====