Микалоюс Чурльонис: Разлика между версии

м
редакция без резюме
(Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни)
мРедакция без резюме
== Биография ==
 
Роден е в музикално семейство, баща му е [[органист]] в селото, където прекарва и детството си – [[Варена]]. При баща си малкият Микалоюс получава първите си уроци по [[музика]], както и първоначалните си познания за [[орган]]а. След като проявява склонност към музиката, бива записан в музикалната школа на княз [[Михаил Ногински]] в [[Плунга]] (1889-1893). Там и започва по-сериозната му музикална кариера. По препоръка на княза ЧурнльонисЧурльонис постъпва във [[Варшава|Варшавския музикален институт]] (1894 – 1899). Оттогава датират и първите му по-сериозни композиционни опити (поемата „В гората”). Скоро след дипломирането си Чурльонис заминава за [[Лайпциг]], където учи в реномираната местна [[консерватория]] (1901-1902). Обучението му в този световен музикален център е прекъснато поради смъртта на неговия покровител – княз Ногински и младият музикант се премества във [[Варшава]], където започва да изучава [[изобразително изкуство]]. През 1903 рисува първата си по-сериозна творба – „Музиката на гората”. Именно във Варшава той излага и първите си изобразителни творби (1905), а през следващата година негови работи участват в сборна изложба в [[Санкт-Петербург]].
 
През 1908 година сключва брак с София Киментайте, същата година се премества да живее в Санкт-Петербург. Този период е твърде тежък за него, тъй като в столицата няма нито приятели, нито пари. Въпреки това Чурльонис прекарва в града няколко години. Там и създава едни от най-значителните си [[живопис]]ни и музикални творби. С течение на времето Чурльонис завързва контакти с изтъкнати художници като [[Добужински]], [[Бакст]], [[Рьорих]], [[Сомов]], с помощта на които той успява да се впише в социалния и художествения живот на големия град. Особено важни са контактите и приятелството му с [[Александър Бенуа]] и неговия кръжок.
=== Изобразително изкуство ===
 
Чурльонис работи с цветове, но е трудно неговото изобразително творчество да бъде определено изцяло като живопис, тъй като, боравейки с палитрата, той твърде често прилага специфично [[графика|графични]] похвати като ясно изразен [[контур]], [[щрих]], [[фактура]]. Повечето изкуствоведи причисляват творбите му (около 300 на брой, към тенденциите на [[Ар Нуово]] и [[Модерн]]. Творбите на Чурльонис са наситени с орнаментални, декоративни и [[фолклор]]ни мотиви (литовски, [[славяни|славянски]], [[Япония|японски]], [[Индия|индийски]], [[Древен Египет|древноегипетски]] и т.н.), но в най-значителните произведения и особено характерен стремежът към изобразително стилизиране на различни [[музикална форма|музикални форми]]. Дори самите заглавия (като в циклите „Симфонии”, „Сонати” и „Фуги”) говорят за това. В тези творби Чурльонис предава графично структурата на отделните музикални форми и техните части – [[тема]], [[реприза]] и т.н. Графичността на това предаване на музикалната форма, Чурльонис подчертава с цветове. В същото време има и немалко творби, които са отделени от това пряко влияние на музикалната форма – като цикъла „Зодиак”, „Приказка за кралете” и др. В циклацикъла „Съторението„Сътворението на света” е постигнат баланс между тежненията да бъде изобразена музиката и чистото изобразително изкуство.
 
==== Картини – сонати ====