|
===1969 - настояще: Потребителски интерфейс с командна линия===
[[File:ASR-33 at CHM.agr.jpg|thumb|alt=Телетип модел 33|Телетип модел 33 ASR]]
Интерфейсите с командна линия (ИКЛ) еволюирали от партидните наблюдаващиустройства, посредством свързанисвързане към системната конзола. Техния взаимодействащТехният модел на взаимодействие бил поредица от типтранзакции от типа заявка-отговор транзакции, със заявки изразени като текстови команди съсв специализирана лексика. Времето за реакция била далеч по -кратка отколкото при партитдните системи, спадайки от дни или часове до няколко секунди. СледователноИ така, системите с командна линия позволили на потребителя да променя идеите за следващите етапи от транзакцията, св отзивотговор на получените по-рано резултати - в реално време или в близко до реалното време и ранни резултати. Софтуерът вече е можел да бъде проучвателен и интерактивен по начини, които до сега не са били възможни преди. Въпреки това, боравенето с тези интерфейси все още били сравнително трудни забило боравенетрудно и изисквалиизисквало големи усилия и знания за да бъдешги експертовладееш.
<ref name="anaheimguide">{{cite web|title=HMI Guide|url=http://www.anaheimautomation.com/manuals/forms/hmi-guide.php#sthash.2McqS5xo.dpbs}}</ref>
Ранните системи с командна линия комбинирали [[телетип]]и с компютри, иадаптирайки поедна зряла технология, тозикоято начине седоказала доказалиефективността си, като ефективнипосредник впри трансфериранотопрехвърлянето на информациятаинформация между хората посредством проводници. Телетипите са създадени като телеграфичен приемо-предавател;. тяхнатаТяхната история датира от 1902 г. и са били добре установени във вестникарските офиси и навсякъдена другадедруги презместа до 1920 г.. <!-- Преизползването било със сигурност преразгледано от икономична страна, но психологията и Правилото за най-малката изненада също имали значение --><!-- моля пояснете -->; телетипите предоставили част от интерфейса със система позната на доста инженери и потребители.
[[File:DEC VT100 terminal.jpg|left|thumb|alt=Модел VT100, появил се през 1978, е най-популярният видео терминал за всички времена|DEC VT100 терминал]]
Широкото разпространение на видео терминалите (ВПТ) през средатавсредата на 197070-тате, въведенипоставя въвначалото на втората фаза на системите с командна линия. Те скъсили още повече времето за реакция, защото можели директно да изкарватизвеждат символи чрез фосфоресциращи точки на екрана много по-бързо, отколкото главата на принтера може да се движи. Те спомогнали за развитието на интерактивното програмиране, като потушили консервативната съпротива чрез премахването на мастилото и хартиените консумативи от списъка с разходи. иИ катобили до първите ТВ генерации от къснитекрая 195050-те и 196060-те години, дори по-емблематични и удобни, от колкотоотколкото телетипите са били за компютърните пионери през 194040-те години.
ДостъпнияНаличието на достъпен екран се превърналпревърнало в наложителнонеобходимост – двуизмерно показваневизуално представяне на текст, който можелможе бързо и обратимо да бъде променян и модифициран – било улеснение за софтуерните дизайнери да представят интерфейсите като визуални вместо текстови. Пионерските апликацииприложения от този вид били компютърните игри и текстовите редактори; частблизки от наследницитепотомци на първитенякои от най-ранните екземпляриобразци, като rogue и vi които са все още част от традицията на Unix.
===1985: САА Потребителски интерфейс или текстови базиран потребителски интерфейс===
През 1985 с началото на [[Microsoft Windows]] и други видове [[графичен потребителски интерфейс|графичениграфични потребителски интерфейси]], IBM създали така наречената [[IBM Systems Application Architecture|Systems Application Architecture]] (SAA) стандарт включващ [[IBM Common User Access|Common User Access]] (CUA). (CUA) успешно създала това което познаваме и използваме сега в Windows и по-скорошния DOS или Windows конзолни апликации които също използват този стандарт.
Това определя че падащото меню трябва да е в горния край на екрана, статус лентата в долния край както и клавишите за бърз достъп остават същите за всяка обща функционалност (F2 Open като пример работи за всички апликации които следват (SAA) стандарт). Това доста увеличило скоростта с която потребителите се научавали да използват приложения и да достигали нужното ниво на индустриалния стандарт.<ref>{{cite web|last1=Richard|first1=Stéphane|title=Text User Interface Development Series Part One – T.U.I. Basics|url=http://www.petesqbsite.com/sections/express/issue21/tuiseriespart1.htm|accessdate=13 June 2014}}</ref>
| 