Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

Първата банка с изцяло турски капитал е Деловата банка, Ишбанк (İş Bankası), основана през 1924 г. в отговор на необходимостта от национално финансиране, което да подкрепи икономическите реформи. Тази банка придобива голям дял от акциите на турската телефонна компания, построява голям хотел в Анкара, предоставя кредити на търговци на текстил. По-късно се създават и други банки като Sümerbank (1932) и Etibank (1935).

 

 

За поддържане на курса на [[Турска лира|турската лира]] и и за търговия с валута през март [[1930]] г. е учреден временен консорциум, в който влизат всички големи национални и международни банки, действащи в Турция, както и министерството на финансите. По-късно на консорциума е предоставено правото да емитира национална валута. През 1930 г. Националното събрание създава със специален закон Централната банка на Турция ({{lang-tr|Türkiye Cumhuriyet Merkez Bankası, TCMB}}), която започва да функционира на практика през октомври 1931 г. Нейна основна задача е да контролира [[Обменен курс|обменния курс]] на националната валута. С началото на дейността на новата банка консорциумът е разпуснат, а правото на емисия преминава към Централната банка<ref>Bener E. Türkiye’de para ve kambyo denetimi. Ankara, 1968, c.91, 109, 111</ref>. По този начин Отоманската банка, основана през 19 век и контролирана от чужденци, престава да доминира турската финансова система. С цел увеличаване на държавния контрол в рамките на националистическата политика чужденците са лишени от право да работят в банки.