Разлика между версии на „Коста Георгиев“

Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в [[Енимахале]], Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за [[Женева]] като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на [[Женевски университет|Женевския университет]]. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.
 
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска мъжка гимназия]]. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След [[Хуриета]] е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.
 
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|coauthors= |year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|isbn= |pages= 13|url= |accessdate=}}</ref>
 
Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.
 
След 1915 г. отново е в [[Западна Тракия]], като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р [[Страшимир Дочков]], които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на [[Вътрешна тракийска революционна организация|ВТРО]], а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в 23 обикновено народно събрание през 1931 г.