SPARC: Разлика между версии

SPARC процесорите обикновенно съдържат 160 [[Регистър (компютър)|регистъра]] за общо предназначение. Само 32 регистъра обаче са видими за софтуера – 8 от тях се използват за глобални регистри, а другите 24 образуват [[Стек (структура от данни)|стек]] от регистри. Тези 24 регистри образуват така нарачения ‘’прозорец от регистри’’, който при операции на извикване и връщане се движи по стека от регистри. Всеки прозорец има 8 локални и 8 съседни регистри. Съседните регистри се използват за подаване на параметри и връщане на стойности. Локалните регистри се използват за запазване на локални стойности, докато има извикване на функции.

От името СПАРК (англ. „SPARC“) буквата “S“ означавае съкращение от „Scalable“(бълг. „мащабируем“). Това е така, защото SPARC спецификацията позволява имплементация, както на малки вградени процесори, така и на големи сървърни процесори, всички споделящи едно и също ядро с набор от инструкции. Един от архитектурните параметри, който може да намаля или да се увеличава, е броя на „прозорците от регистри“. Този брой може да варира от 3 до 32. Например при избор на 32 броя, ще се получи максимална ефективност на стека, а при избор на 3 броя ще се намали, както цената, така и сложността на дизайна.

При "SPARC версия 8", регистрационния файл за плаваща запетая придобива 16 регистри за двойна точност. Всеки от тях може да бъде използван като регистър с два единични прецизни регистри, осигуряващ регистри и с 32 единични точности. Една  двойка от четно-нечетни числа от двойно -прецизен регистър може да се използва като четири-ядрен регистър за прецизност, като по този начин позволява 8 четири-ядрени прецизни регистри. "SPARC версия 9" добавя още 16 двойно-прецизни регистри (които също могат да бъдат достъпни като 8 четири-ядрени прецизни регистри), такива регистри обаче не могат да бъдат достъпни, както от единично -прецизните регистри. От 2004 година нито един SPARC процесор не имплементира операции с четворна прецизност.

Характерна е употребата на тагове (маркери) при инструкциите за умножение и деление, като по този начин се проверява дали крайните битове на двете операнди са нула. Ако това условие е неистина, докладва се "препълване на стека". Това е от полза запри имплементирането на ML, Lisp и други подобни езици, които могат да използват формат за маркиране на числа.

Порядъкът на една 32-битовата "SPARC V8" архитектура е от тип "big-endian" (от старши към младши). В 64-битовата "SPARC V9" архитектурата са имплементирани също инструкции от тип "big-endian", но при достъпа до паметта може да се приложи както "big-endian", така и "little-endian" (от младши към старши) формат.

SPARC архитектурата е изградена на основата на три версии. Първата публикувана версия е 32-битовата "SPARC Version 7 (V7)", през 1986 година. "SPARC Версия 8 (V8)", подобрена характеристика на SPARC за изграждането на компютърните системи, е издадена през 1990 г. Основните разлики между "V7" и "V8" са добавянето на  инструкции за умножение и деление, промяна на точността на аритметиката с плаваща запетая от 80-битова към 128-битова точност. "SPARC V8" служи като основа за "IEEE Standard 1754-1994", "IEEE" стандарт за 32-битова микропроцесорна архитектура.

"SPARC Версия 9 (V9)", 64-битова версия на SPARC архитектурата, е  пуснатапубликувана от SPARC International през 1993 г. Тя е разработена от Комитета за изграждане на компютърни системи SPARC, състоящасъстоящ се от Amdahl Corporation, Fujitsu, ICL, LSI Logic, Matsushita, Philips, Рос Technology, Sun Microsystems и Texas Instruments. Всички последващи спецификации на SPARC архитектурата се придържат към основната спецификация на "SPARC V9" ("SPARC V9 Level 1").

През 2002 г. е издадена съвместно разработената от Fujitsu и Sun  "SPARC ''Joint Programming Specification 1"'' (JPS1), която описва процесорни функции, имплементирани в процесорите и на двете компании. Първите процесори, съответстващи на JPS1 били UltraSPARC III от Sun и SPARC64 V от Fujitsu. Функционалности, които не покриват JPS1 са документирани за всеки процесор в "Implementation Supplements"- добавки и изпълнения.

В началото на 2006, Sun лансират разширена спецификация за изграждане на компютърните системи - "UltraSPARC Architecture 2005 ". Тя включва не само не-привилегированпривилегировани и повечето от привилегированите части на "SPARC V9", но и всички изграждащи ги разширения, разработени чрез производството на процесорите UltraSPARC III, IV, IV +, както и разширения "СMT" започващи с изпълнението на UltraSPARC T1:

През 2007 г. Sun лансират актуализирана спецификация, "UltraSPARC Architecture 2007", на чиято основа е изграден UltraSPARC T2 микропроцесора.

През Август, 2012 г., Oracle Corporation издават нова спецификация, "Oracle SPARC Architecture 2011", която освен цялостна актуализация добавя VIS 3 набор от инструкции, разширения и "hyperprivileged" режим към спецификацията от 2007 г..

През октомври, 2015 г., Oracle пусналансират "SPARC M7," - първияпървият процесор базиран на новата "Oracle SPARC Architecture 2015" спецификация. Тази версия включва VIS 4 набор от инструкции и разширения.

SPARC архитектурата предлага непрекъсната приложимост на двоичната съвместимост от първия "SPARC V7" до "SUN UltraSPARC Architecture".

Машините на SPARC най-често са използвали SunOS, Solaris, OpenSolaris на Sun, но и други операционни системи са се използвали като NeXTSTEP,RTEMS, FreeBSD, OpenBSD, NetBSD, Linux.

През 1993 ,г. Integraph обявяват порт за Windows NT в архитектурата на SPARC, но впоследствие проектът е прекратен.

През октомври, 2015 г., Oracle обявяват "Linux за референтна платформа SPARC".