Драма: Разлика между версии

В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основните видове драма са: [[трагедия]], [[комедия]] и [[сатира]] (понякога към тези 3 вида се добавя и [[трагикомедия|трагикомедията]]та).

Думата „драма“ (''на [[старогръцки език]]'': ''драма'') означава „действие“. Драмата води началото си от култа към бог [[Дионис]]. Изпитва влияния от [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]] и от култа към мъртвите, тъй като по време на погребения в [[Древна Гърция]] и в [[Тракия ]]са се възпроизвеждали събития, герои на които са били мъртвите. Драмата е тясно свързана и с от култа към героите през епохата на [[Античност|Античността]]та, а и в наше време. В древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на древногръцката драма нямало жени, а женските персонажи били изигравани от мъже, преоблечени като жени. В днешно време, почти без изключение, на театралните сцени ролите биват играни както мъже, така и жени.

Драмата възниква в дълбока древност, като европейската драма се заражда в Гърция. Появата на драмата се дължи на разпадането на обредния хор и появата на тълкувател, който тълкува архаичните текстове на хоровите песни. Развитието на драмата се дължи на древногръцкия драматург [[Есхил]], който въвежда 2-ри актьор в пиесите, както и на древногръцкия драматург и поет [[Софокъл]], който въвежда 3-ти актьор; тези промени дават възможност на диалога да се разгръща, а ролята на певческия хор все повече отслабва. Структурата на драмата се утвърждава постепенно в процеса на развитие на този литературен род, във връзка с културните вкусове на обществото. Развитието на драмата е в тясна връзка с [[театър|театъра]]а и от важно значение са неговите специфични норми: актьорска игра, костюми, музика, декор. В това отношение драмата се различава от [[лирика|лириката]]та и от [[епос|епоса]]а по това, че действието при драмата е насочено към зрителя (наблюдателя), а не към читателя. Драматичното действие се възприема колективно от зрителите едновременно. Драматичното действие се отличава от епическото по това, че е вместено в по-тесни време-пространствени граници, а персонажите се разкриват в момент на остър конфликт. Драматичното действие най-често спазва традиционните линии за установяване на обстоятелствата, които пораждат художествения конфликт: начало, нарастване на конфликта, временно намаляване на напрежението, връхна точка на конфликта, край на конфликта. В драмата действието се развива основно чрез речта на актьорите. [[Диалог]]ът, [[монолог]]ът и [[полиелог]]ът играят важна роля в драмата.

Характеристика на понятието „празник“: празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника.

Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.

В резултат на разиграваната сакрална комуникация, хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.

Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове ­ така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т. н.

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен ­ изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).