Хайнрих Ман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
|||
Ред 33:
[[Файл:Heinrich Thomas Mann.jpg|thumb|210px|left|Хайнрих и Томас Ман, [[1900]] г.]]
След завършването на гимназия Хайнрих работи като книжар. Три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през [[1893]] г. в [[Мюнхен]]. Оттам Хайнрих посещава [[Санкт Петербург]], а след това предприема редица пътувания. През 1895-98 г. заедно с брат си — [[Томас Ман]] - пребивава в [[Италия]], главно в [[Рим]] и
== Творчество ==
[[File:Bundesarchiv Bild 183-R98911, Heinrich Mann.jpg|thumb|210px|Хайнрих Ман през [[1906]] г.]]
Най-известната творба на Хайнрих Ман е романът ''"Учителят Унрат или Краят на един тиранин"'', възникнал през [[1904]] г., но публикуван през [[1905]] г. В Германия книгата е премълчавана, но поради множеството преводи и
В края на Първата световна война през [[1918]] г. излиза и най-успешният роман на Хайнрих Ман - (''[[Верноподаникът]]''). Само за няколко седмици от книгата са продадени близо 100
== Обществена дейност ==
Ред 54:
== Признание ==
[[Файл:Berlin GTafel HMann.jpg|thumb|300px|left|Паметна плоча за Хайнрих Ман в Берлин]]
През [[1949]] г. Хайнрих Ман е избран за президент на ''Немската академия на изкуствата'' в [[Източен Берлин]], но умира в [[Санта Моника]] през [[1950]] г. преди заплануваното завръщане в Германия. През [[1961]] г. урната с праха му е пренесена в [[Германска демократична република|ГДР]] и е
В чест на писателя ''Академията на изкуствата'' в Берлин учредява през [[1953]] г. литературната награда "Хайнрих Ман". Сред по-значимите лауреати са [[Щефан Хайм]] (1953), [[Франц Фюман]] (1956), [[Хайнер Мюлер]] (1959), [[Гюнтер Кунерт]] (1962), [[Криста Волф]] (1963), [[Йоханес Бобровски]] (1965), [[Петер Вайс]] (1966), [[Херман Кант]] (1967), [[Юрек Бекер]] (1971), [[Улрих Пленцдорф]] (1973), [[Карл Микел]] (1978), [[Фолкер Браун]] (1980), [[Петер Хакс]] (1981), [[Хайнц Чеховски]] (1984), [[Луизе Ринзер]] (1987), [[Вулф Кирстен]] (1989), [[Адолф Ендлер]] (1990), [[Кито Лоренц]] (1991) и [[Ханс Майер]] (1995).
| |||