Бресте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Културни и природни забележителности: „Опис на пещерите“ няма място в статия за селото |
|||
Ред 34:
Село Бресте е разположено в красива местност и има много природни забележителности. Една от тях е река Белилката(Барата) и извора й край селото. Предимно югоизточните по-високи части на Дреновица, са обрасли с гори от дъб, цер, липа и габър, носещи свежест и прохлада в летния зной(„горопек") за селото. Районът е богат на археологически артефакти. Изследвания и научни становища, са документирани от екипи от НАИМ-БАН, УниБИТ и Фондация Арете-Фол. Има регистрирано праисторическо селище от каменно-медната епоха(V–ІV хил.пр. Хр.), също две тракийски надгробни могили, следвани от късноантично селище в местността Гургос. Виждат се римски мозайки и 2 строително-декоративни колони, в стил от период - краят на 1-ви, началото на 2-ри век. През землището на село Бресте е преминавал римският стратегически път, прокаран от император Траян-(''Marcus Ulpius Traianus'') и завършен през 106 година, или както е останал в преданията на брестене -„Друма“.
== ИсторияНазад във времето село Бресте има славни и тъжни периоди. В сегашният си геогравски вид се смята, че то е заселено около 1700 година. Преди това има още няколко премествания. Най-напред тези земи се населявали от предтракийско население, има регистрирано праисторическо селище от каменно-медната епоха(V–ІV хил.пр. Хр.). След това през бронзовия и железният период(края на IIхилядолетие) тук са се помещавали Трибалите, от които са останали две тракийски надгробни могили. Според Българските летописи и Византийските хроники, те са на '''Трибалите или''' (Triballi/Triballoi, на гръцки: ''Τριβαλλοί'') които, са една от тракийските племенни общности, населявали земите между Стара планина и реките Морава, Дунав и Искър. „„В тие същи теснаци Филип Македонский, като се завръщал с огромна плячка после походът си срещу Атея, царят на скитите, бил нападнат от трибалите. Тук той изгубил значителна част от своята плячка и бил наранен в кракът. Тая рана го направила хром през сичкият му живот. Много пъти той негодувал върху тая вечна повреда и в тоя случай младият Александър, който съпровождал баща си в тоя поход и който му избавил животът, казал: „Как можете вие да негодувате против това, което на сяка стъпка ви напомнюва вашето мъжество? ""-цитати от ''"Восточный вопрос и Болгария-1868г."'' на Генерал-майор Иван Петрович Липранди(1790-1880). Синът му Александър направил поход на север от Стара планина(336-323г.пр.н.е.) и ги подчинил окончателно. Дошли и гръцките колонизатори през VIIIв.пр.н.е. които така ограбили района, че от тяхното присъствие не е останало нищо освен гробове. Следващите завоеватели на тези земи Римляните, чакали повод да завладеят земите на юг от Дунав, който не закъснял. Племето Бастарни, нахлуло откъм Карпатите в опит да завладее земите от Дунав до Стара планина. През 29г.пр.н.е. римските легиони преминали планината, разбили бастарните и установили властта на Рим до Дунав. Първенци и войници се заселили тук. Останали доста артефакти. Виждат се римски мозайки и 2 строително-декоративни колони, в стил от период - краят на 1-ви, началото на 2-ри век. През землището на село Бресте е преминавал римският стратегически път, прокаран от император Траян-(''Marcus Ulpius Traianus'') и завършен през 106 година, трасето на който започвало от брега на Адриатическо море при град-крепост- ''Lissus(днешният град'' '''Лежа''' или '''Леж-град в северна Албания''''') минаващ покрай градовете Scupi(Скопие), Pautalia(Кюстендил),'' Germania(?), пресича главен път- Via militaris(или '''Виа Диагоналис'''), покрай ''Serdica(София), пресича'' Haemus(Стара планина), слиза покрай Романовата крепост(гр.Роман), покрай град-крепостта '''Гургос(с.Бресте),''' та до ''Moesia Inferior(Долна мизия) с основен град'' Улпия - Ескус(с. Гиген)--който е бил седалище на V македонски легион. И с крайна точка (Sucidava Ulpius Dacia) град-крепост, авант-пост на империята, днес гр. Коравия - Румъния, от който започнал 2-ят му победен поход срещу Даките, или както е останал в преданията на брестене -„Друма“. Самото село Бресте и околностите му, са били римско заселище има много останки от римски вили, личат мозайки, край селото стърчат две римски колони с надписи по тях на които днес хората си връзват магаретата. През разпада на империята и след създаването на Византия(395г.от н.е.) по този край били преселени големи групи пленено от Тракия християнско население. Византийците извършили това преселение V-VIвек. Но от III - Vвек славяните, вече гледали от север с настървено желание към тези земи и правели "варварски" нашествия. През 681г. заедно с Българите на Аспарух, създали Първата българска държава, наричана още Дунавска България. Историческата хроника на селото и района се следва до късноантично селище в местността Гургос. Тук вече е зоната и на предаваното от баби и деди, на внуци и правнуци в селото, та до наши дни. „Селото е населено на сегашното си място преди 300 години. Носи името си на брестовите гори, които му растат в околовръст. В с. Бресте и местносттите му, ухае на старинности и култура от различни епохи. Всяка от които има своя собствена история. По предания в местността „Гургос” е имало заселища(един град и две села). Града се е казвал '''Гургос'''. Личи че там е имало две черкви. Доказано е, че този град е съществувал като крепост още от Римско време, а като град от около 1000 години. В околностите му е имало Монастир, който сега е в Горнишки район. Наименувал се е „'''Сур-Орел'''”(сур-черен). По стари предания градът е изоставен постепенно, по времето на трите мора на чумата за този район 1336-1372 г. и на цар Иван Александър (1331-1371). Една част от здравите минали южно на дола, други в посоки на сегашните селища Сухаче, Горник и Реселец, а доброволци, болните и заразените оставили там. Одрин пада под турско-1369, Пловдив-1370 и Боруй-1371години. През 1395 г. ордите на Баязид І стигат до гр.Гургос, разграбват и го разрушават в едно с Монастира. В района на с. Бресте е имало и друг Монастир в местността Ръчене, съграден в скалиста недостъпна местност и където личи, че се е намирала портата е било кале по време на османската инвазия и преди това - цитадела за последна защита на старците, жените и децата, там са паднали в бой, първенците и храбреците на селото(Редно е, да им се направи и някакъв паметник). На 1 км. от този монастир е имало село, до извора - Драготинец. Там е имало и черква. От престола на тази черква е донесен камък, който се намираше до училището под един стар брест. При този камък се отслужваха молебени. Олтара сега е преместен в двора на новата черква . Там е поставен и още един такъв стар камък, с издълбани 5 кръста на него, донесен от друга местност. На 1 км от с. Бресте се намира черковно място, от незапомнени времена(1-ва Българска държава, според историци, период на покръстването). Там има стари гробища. Погребенията са извършвани по друг неправославен обичай, надгробните камъни са обърнати на запад(надписите им не се разчитат), а не на изток. В новите гробища най-старите гробове, също са обърнати на запад, на паметниците се разчитат имена Петър, Иван и др.(на кирилица). „Западната ориентация на гробовете обикновено се интерпретира като показател за християнската принадлежност на погребания. Византийските извори отбелязват, че през второто десетилетие на IX в. на Долен Дунав са заселени големи маси пленено от Тракия християнско население. Доказателство ; етногравската група заселена в околностите на гр. Червен бряг, по-точно в селото на 6км. от него, с.Рупци. '''Рупците''' са българска етнографска група, населяваща предимно Родопите и Беломорска Тракия. Името произлиза от родопската област Рупчос. Досега обаче не бяха сигурно идентифицирани техни некрополи, научно се предполага, че това е "наследствено течение" (тъй като имената са на кирилица, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. , тези паметници са най-рано, от края на X и от началото на XI в.). Откриването на гробове със западна ориентация в част от езическите некрополи предполага, че в някои от тях вероятно са погребвани и християни (византийски пленници) или новопокръстени българи. Така, в края на VII-средата на IX в., на Долен Дунав се утвърждава “поливариантна” погребална обредна система, с определени регионални предпочитания, най-добре изразени в различната ориентация на гробовете". Там където сега са гробищата е имало черква. В нивите до тях, при работене на земята се намират останки от тухли и керемиди, от което личи, че и тук е имало село, а и самата местност се казва “Селището”. '''На 25.09.1396г. с битката край Никопол''' се слага край на самостоятелното развитие на Средновековна България и тя попаднала под османска власт. Най-ранните османски заселници на Балканите били пълководците и принадлежащите към тях военни гарнизони. След тях дошли и търговците. Постепенно била създадена инфраструктурата на селищата с техните културни, обществени и административни сгради, които били съсредоточени в централната им част, след тях били изградени и махалите. Така станало и в Бресте, преди освобождението е имало около 300 жители и 60 къщи, една част били помаци(от долната-турската махала), вражда между етносите не се споменава да е имало. [справка от„Помаците и торбешите в Мизия,Тракия и Македония" на Хюсеин Мехмед - стр.58 : „Селата от Белослатинска област, в които по време на Османското владичество помаците са съставлявали част, или били наравно с броя на българите като население са следните: Бресте, Горник, Сухарче(Сухаче), Чомаковци, Еница, Тлачене, Буковец, Кумарево, Бъркачево, Попица и Бяла Слатина. По-малко помаци е имало в Койнаре, Глава, Лепица и Търнак, а съвсем малко са били в Борован. Помаците в селата с преобладаващо българско население са били преселници от края на XVIII в. или от началото на XIX в. ..."]. По време на военните действия от Свищовско-Плевенският театър от '''Руско-турската война (1877-1878),''' между Руската империя и Османската империя - м. август 1877г., било предизвикано силно изселническо движение, сред мюсюлманското население от Северна България на юг. В този изселнически поток са въвлечени помаци от Тетевенско, Луковитско, Белослатинско и др. Много от тях напуснали родните си огнища още в навечерието на войната. По време на Плевенската обсада почти цялото помашко население, с изключение на с. Тлачене, Врачанско, избягало в Македония. Зехни Халил Мюстеджеб-Бег, най-богатият помак от Бресте, бил собственик на много земя ,част от която е и местността „Гъсашкото", преди да побегне с челядта си искал да я продаде на безценица, но българите били толкова бедни, че не се явил мераклия да я купи и така останала за общинската мера и кметството. Днес е останала само една помашка фамилия, много добри и кротки хора. Статистиката сочи, че 10-на къщи на по-заможните тогава са били покрити с плочи (каменни), а останалите с „боклук"(оглозгани от домашните животни стебла на царевица, слънчоглед, слама и сено). Във време на освобождението е имало около 10000 декара обработваема земя, а сега около 16000 дек. През турско време се е ходело на пазар в Плевен и Враца. Преди Освобождението е имало революционен комитет, основан и ръководен от '''монах - Йеродякон Паисия Димитров, съратник на''' '''Дякона-Левски. Апостола на свободата-Левски, е провел тайнството на съзаклятието на членовете на комитета,''' но след това не е идвал в Бресте. Бащата на Паисия, е родом от Враца , а той от Бресте. В комитета са влизали следните членове : Йосиф Йотов, Петко Кьосов, Иван Нешов, Иван Цеков, Иванчо Вълов, Пано Йотов, Иван Дилов, Иван Н. Чифлигаров, Христо Попов, Георги Стойков и др. Монаха е носел оръжие под расото. '''Руските Освободители''' са дошли в Бресте на 07.11.1877г. (Димитровден стар стил - Юлиански каледар. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.), та за това се е приело, че Свети Димитър е закрилник на селото и оттогава насам на този ден е и събора, на който им се отслужва и молебен за възпоменание и благодарност. Били са един ескадрон кавалерия(„летящия" десантен отряд) от полка на '''ген. Клод''' и пристигнали от към с.Горник (по Друма). '''Руските воини, са водени от храбреца генерал-майор Владимир Клод,''' ескадрона е включвал гренадири и драгуни, а също и гвардейска конна артилерия с четири оръдия. Преди това, този кавалерийски полк и 1 пехотна бойна дивизия (от историческите анали не се разбира и не личи точно коя) при редута на с.Телиш, след ожесточени боеве са разбили турският военен гарнизон. Сражение в Бресте не е имало. След като били посрещнати с "хляб и сол", на сред село, последвали тържествена трапеза и всеобщо веселие, тук и пренощували като скъпи гости, за да се възстановят. На другият ден Те.., се отправили за Враца на ускорен ход, по-точно за Мездра да подсилят донския казак, генерал-майор Николай Степанович Леонов, командир на 2-а Гвардейска кавалерийска бригада, от 2-а Гвардейска кавалерийска дивизия, влизаща в състава на Русчушкия (Източен) отряд, на действащата Дунайска Руска армия, като преградят Искърското дефиле, та Ибрахим паша с неговата войска от Врачанският гарнизон, да не се изтегли и да не успее да се добере до град Орхание. Така спомагат с тази си маневра, за предстоящият разгром при село Новачене, на Орханийската османска армия-щит на София от към Дунав ..." " До освобождението на селото, се е вземало вода за пиене от дола-извор „Езерото”, който опасва селото от към север и изток, а сега се взема вода от две чешми „Камика" , изведени от старото селище. Но основно е централното водоснабдяване с преносна мрежа до всеки дом от електро-помпената станция при извор „Чудна", в поречието на река Ръчене, построено по време на бригадирското движение. Черква, училище и читалище преди освобождението, не е имало. Пръв за кмет, населението избрало Никола Митов. В селото първият човек със средно образование е Тома Цветков(завършил и дипломиран през 1900г.), убит през '''Първата балканска война''', като офицер. В сръбско-българската война(„сръбско-българското морабе") са взели участие 60 души и убити няма. През балканската война са мобилизирани 170 души, а загинали 8 редници и 1 офицер. В Европейската(„големото морабе")-или Първа световна, мобилизирани 173 души, а загинали 24 души. Интересен факт е, че заради един от тези 24 загинали в 1-вата световна Христо Г. Инчовски(1879-1918)- артилерист от Девета пехотна Плевенска дивизия, - Пети Плевенски полк, който е прострелян и убит на караулен пост, от 2-ма пияни германски офицери-инструктори(защото не ги пропуснал да преминат през забранена зона до '''Дойранското езеро''', която охранявал както му било заповядано). Цар Фердинанд I, използва това убийство като повод, за да влезе в конфликт с Кайзер Вилхелм 2-ри, искайки уволнението на фелдмаршал Август, за ниската дисциплина и деморализация на общия фронт в края на 1918 г., от който се стига до разрив във взаимоотношенията им. Христо Георгиев Инчовски е баща на Илия Христов Инчовски(1902-1991), член на БКП(т.с.), от 1май1923год. и един от стожерите й, в селото. Илия Инчовски, с впряг от два бивола - мъжкари, е пращан от Земеделската Кооперация(1924-1944години), чак до град Оряхово(с теснолинейката им било скъпо), да закупува сол, захар и олио, газ за горене-осветление, мастило, строителни пирони и гвоздеи, бои, ралници, подкови, '''портландцимент, въжета, строителни инструменти и др.''' Има и анекдот за него: "Веднъж.., до с. Бърдарски геран, като си идвал по обичайният пряк маршрут, на черен-полски път от Оряхово, през землището на с.Селановци-Бърдарски геран-Бяла Слатина-Попица-Бъркачево-Враняк-Габаре-Бресте, му паднал 50кг. чувал с цимент от каруцата.., на 300-350м. зад каруцата, настигнал го ездач на кон и му казал за това. Илия.., за да не си мори биволите излишно, отишъл пеша назад, нарамил го и си го донесъл до каруцата, толкова бил як". По решение на ЦК на БКП, на 26 юни 1932 г. в с. Бресте, заради стройната и сигурна организация, се провежда Учредителна окръжна конференция. Там се създава Червенобрежкият партиен окръг. За окръжен секретар е избран Пеко Таков, по предложение на същият - Илия Инчовски(в последствие освен другарство, развили и приятелство, продължило до 1991г.). По-късно през 1941г., Илия е и първия ятак на партизанската Сухашка чета, построил землянката-щаб и укритие на Челковица(през полицейските блокади, хладнокръвно си изкарвал „оборския тор", а отдолу под него слагал по 2-3 дъски, храна, лекарства, поща или друго, каквото е необходимо за там, на всеки курс, за и от Оряхово в каруцата си). През лятото и есента на 1943 г. в горите на Дреновица пред тази землянка, се създават балканския и полския партизански отряди, наречени през следващата година „Георги Бенковски” и „Дядо Вълко”. Пръв на 22 август 1943 г., на партизанска среща се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански(Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев... Внук и син на Инчовци, е Върбан Илиев Христов-Инчовски(1921-1991), член на БЗНС -„Ал.Стамболийски", служил (1939-1945) като телефонист в конната артилерия-фронтовак, участник в 1-ва фаза на ВСВ, като наборник от 5-та армия, - Първа Бърза Кавалерийска Дивизия, начело с генерал Никола Михов и във 2-ра фаза, на 2-та световна война, като мобилизиран запасняк , в 1-ва армия, 2-ра конна дивизия, под командването на генерал-майор Владимир Стойчев, в ожесточените боеве '''при Бела Паланка, Ниш, Стражин и Страцин.''' Каква ирония.., дядо и внук, вървят по едни и същи стъпки, в две световни войни. Със Земеделска Кооперация и Читалище с. Бресте е от 1924 г. През 1927 г. селото, демографски е в зенита си и тогава има 1260 жители и 125 ученика. След национализацията и колективизацията, по времето на социалистическата власт на БКП от 1947-1989години, селото бе достигнало и своят социален връх, най-вече по времето на Председателството(кметуването) на др.Илия Ангелов, със Секретар-бирник--Петър „Вираня". Разполагаше със собствени - Детска Градина и Училище, с Директор - др.Стоянка Чиракова(на Ценкаша). Читалищна Библиотека(с библиотекар Пенка Дончова). Киносалон(много приличен). Здравна Служба, с постоянно командирован фелдшер-[специалист с полувисше (по-рано) или висше професионално (днес) медицинско образование. Наименованието произлиза от 14 век в Швейцария и се употребява за помощника на военния лекар], общо двама фелдшери - дедо Въло и вторият по-късно, Ицо-Доктора. Пощенска Служба с техник-Николай Ненчев"Ничи"-(сегашният кмет от партия- ГЕРБ) и телефонна мрежа на селото. Фурна за тестени изделия, с майстор-хлебар-"Тръки" и продавач-касиер Къца Любина. Два малки Магазина за захарни изделия, газирани напитки, консерви, цигари и пакетирани хран. продукти, на Ватка "Булката"(първо държеше този до фурната, но Янчо я съкрати и назначи отново на този в турската махала) и втора Павлина(на Генчо). Сладкарница с продавач-касиер Лиляна(на Петър Мишето), всекидневно зареждана с най-вкусните сладкиши, закуски, боза и вафли, бисквити и прочее, от цехове и производители от близо и далеч. Бръснарница с бръснар-Георги(на Мони баща му). Ресторант на самообслужване(първо когато беше Хоремаг- с градина зад него и дансинг със сцена за музиката, през1967-68години с кръчмар Иван Димитров-Янчо и след това, с кръчмарка Ристана и майстор-готвач "Бутна"(готвеше на всички масови тържества, най-вкусна беше овчата му чорба), нямаше такава ароматна скара,каквато бе там, тогава и наденицата беше само от месо и хляба само от брашно и лимонадата беше само със захар, а най-щастливи бяха мъжете, когато дойде камиона с жива бира от Мездра). Смесен Магазин - шир. потреби(домашни потреби, железария, стъклария, електроуреди, телевизионни и радио-приемници, кухнеско обзавеждане и масови храни) с продавач-касиер тогава, Павлина(на Генчо). Магазин за платове, бельо, спално бельо,обувки, облекла, галантерия, кинкалерия, парфюмерия и мебели - на вторият етаж, с продавач-касиер Ристана Нанкова. Най-заредени и с натъпкани складове, бяха магазините когато, ги снабдяваше Иван Димитров-Янчо, председател на кооперацията от 1984-89години. В него време, се изгради но, не можа да просъществува - Шивашки цех, над ресторанта заради не разработване на артикули и пазар, последвано от обедняване на кооперацията, след 1990г. Основните дейности се развиваха в ТКЗС. Председател бе, др.Г. Моновски(с политическо назначение, по партийна линия от Градски Комитет на БКП - Ч.бряг), финансов ревизор-счетоводител Димитър от Писаревци(на Ристана Мишето), агроном Ристана(Мишето) и секретар Пенка Ценковска. Дърводелска работилница(до 1989г.) с банциг, абрихт и др. машини-отговорник Христо Инковски(мъжът на Ватка булката)-герой от ВСВ, раняван в лявото рамо, със зараснал куршум в раната, той бе и последният каруцар с текезесарски коне. Мандра на ТКЗС, с майстор-мандраджия.., последен беше Дончо Дилов. Машинен парк с верижни и колесни трактори, комбайни и инвентар към тях, с Работилница за ремонт и поддръжка, с майстори-механици Петко Дилов, Гичев и последният, Петко„Тубата". Кантар за ППС-отговорен -- председателя на ТКЗС, измерващи -бригадирите. Обори - за едър рогат добитък 4бр. в стопанският двор, сеновал 1бр.(троен), силажни ями 2бр.-кръгли, зад работилницата и 2бр. правоъгълни разширени, до шосето, площадка за сушене на житните добиви и навеси-2бр.. Извън двора, над "Късия Дол"-долните кошари и зад "Връа"- горните кошари. Общо бяха 4бр. на овцефермата с бригадир Нино Коцов(на "Немците"баща им). За здравето на животните и контрол на хигиената на оборите и кошарите, отговорен бе, ветеринарен лекар -- Лило-Доктора. Изградена поливна-тръбопроводна мрежа, в цялата полска част зад "Гъсашкото"(не можа да стартира, не беше готова Помпената станция на р.Искър, при с.Реселец и дойде „демокрацията"). Лозе на ТКЗС и овощна - вишнова градина. Отговорник-пласьор, към НАРКООП-Червен бряг, за стимулирано(платено) събиране, от населението(включително и учениците през ваканциите им), на билки, гъби, сушени горски плодове и дарове - Петко Стефанов. Футболен отбор с капитан"Дудката" и стадион със съблекални. Фолклорна самодейна група, при Читалището(два пъти превзела, Събора на Народно Творчество в гр.Копривщица). Два естрадни оркестъра(единия на"Бебето" и Цеци"Кънин" свиреше в хотел "Таганрог", другият на "Пламеновците" в ресторант "Голеж" в гр.Червен бряг, съставите бяха смесени от Брестене и Реселчани) и духова музика от 12 музиканта с ръководители Гичеви-баща и син. Кантар със заграждение и рампа за предаване на животни към ДСО "Родопа"(в края на 70-те, селото имаше 110 биволици, 230 крави и стотици овце и кози - частни глави добитък, за търговия с мляко и месо, с това ДСО и ДСО "Млечна промишленост".., отделно от тези на ТКЗС-то). Бригада към ''ДСО'' “''Горско стопанство'' и дърводобив”. Квартира за нощуване на водачите на първият автобус от селото за града, сутрин в 4:З0ч.- в къщата на "Коти"-Вълчов. Майстор мебелист на частна практика - Минко "Ореа". Майстор колар на частна практика - ремонт на каруци, Иван "Бейъта". Двама старши-майстори строители на частна практика, бай Илия Инчовски и Бай Косан (на Дачи и Ценкаша-баща им). Търговец на яйца към НАРКООП-Червен бряг--Цеко"Ечара". Майстор-водопроводчик, на водо-преносната мрежа към ВиК-Червен бряг в последователност: 1-ви Лико Марински, 2-ри Цено"Влаа" и 3-ти Петър"Гарваня". Отговорник за трафопостовете и уличното осветление към Енерго-снабдяване - Червен бряг, Петко"Пръча". Също и Горски стражар към ''ДСО'' “''Горско стопанство'' и дърводобив”- Георги "Габрелията" последен от селото1978г.. Обществен дестилатор(казан), за производство на спиртни напитки за лична консумация, с отговорник - Цеко"Ечара". Военна работилница, с хале и полигон за изпитание на военните верижни машини МТ- ЛБ: - ''многоцелевой тягач лёгкий бронированный; на български-Многоцелеви Транспортьор - Лек Брониран. Продукция на завод -12, по-късно -"9-ти май"'' гр. Червен бряг, с майстор-отговорници--Минко Пешин и Петко Божака. И ловна хижа на ръба на каньона на река Ръчене, стопанин и отговорник за която - Кмета... „- Дано даде Господ това пак да се върне!"- Амин!!! ==
== Религия ==
| |||