Отваря главното меню

Промени

заменям мъртви линкове, махам връзката с Живков (нямам източник), подреждам раздели
* На [[3 март]] 1984 г. на Автогара „Юг“ в [[Пловдив]] е изоставен куфар с устройство за дерайлиране на влакове (т.н. „обувка“).
 
== Оперативна разработка „Мерзавците“ ==
==Първи терористични нападения==
=== Атентати във Варна и Пловдив (30 август 1984) ===
Атентатите на 30 август 1984 г. са координирана терористична атака на протурски терористи в [[Пловдив]] и [[Варна]] – 2-а най-големи провинциални града в България.<ref name="mfa.government.bg">[http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/125.html Социализъм. Хронологична таблица – на сайта на Министерството на външните работи]</ref> Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.<ref>[http://www.imir-bg.org/book256.htm Публикация на сайта на „Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)“]</ref>
На 30 август 1984 година, в навечерието на кръгла годишнина от [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], са извършени два бомбени атентата, които според разследването на [[Държавна сигурност]] са организирани от една и съща организация на [[Турци в България|български турци]] – взрив на паркинга на [[Летище Варна|Летище „Варна“]] ранява две жени, а при друг в чакалнята на [[Централна гара Пловдив|Централна гара „Пловдив“]] е убита жена и други 42 души са ранени.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 138 | isbn = 9789542802914}}</ref>
 
На мястото на взрива на гарата в Пловдив е поставена скромна възпоменателна плоча.
 
=== Атентати в Буново, Сливен и Варна (9 март 1985) ===
След като следствието заключава, че терористите са разкрити, твърди, че те са група от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената протурска терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Възникналата през 1985 г. организация „[[Турско национално-освободително движение в България]]“ залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.
 
==Втори терористични нападения==
===Гара Буново===
{{основна|Атентат на гара Буново}}
 
В 21:32 часа на [[9 март]] [[1985]] г.година намалко преди тунела при гара [[Буново (Софийска област)|Буново]] от същите (според следствието на ДС) протурски терористи е взривен ''вагонътвагон за майки с деца'' (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас – София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и взривът настъпва на гарата. При [[Атентат на гара Буново|Атентата на гара Буново]] загиват 7 души (две деца, жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
 
Убитите са Георги Цветков (на 12 г.), Стефан Атанасов (13), Райна Бозукова (64), Николай Генков (63), Стилян Иванов (60), Емил Николов (40) и Яворка Петрова (38). Тежко ранени са Мирияна Петрова (14), Бонка Найденова (15), Христо Бенков (60), Верка Ганкова (54), Василка Найденова (45), Марин Недялков (44), Василка Недялкова (40), Метка Василева (38) и Венета Цанова (35).
 
===Хотел „Сливен“===
След 30 минути, в 22:00 ч., в [[Сливен]] е взривена бомба във фоайето на хотел „Сливен“ – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
 
На същия ден е разкрит и неуспешен опит за атентат на плажа на комплекс „[[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Дружба]]“ край Варна.<ref name="груев"/>
 
=== Разследване ===
Терористите по делото за оперативна разработка ''„Мерзавците“'' са разкрити през 1987 г. от оглавяваното от ген.-майор Сава Джендов Шесто управление на Държавна сигурност, направление „Т“ (терор). Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.
 
На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-ят от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.
 
През 1987 г. е арестуван и [[Ахмед Доган]], който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref>, няма безспорни данни.
 
На 25 април 1988 г. 3-ма терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от [[Държавния съвет на НРБ]] и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвор, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на [[Желю Желев]] и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма  – по 1 година лишаване от свобода.
 
==Други терористични актове и саботажи==
 
* Август 1987 г. – до [[10 август]] са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта [[Слънчев бряг]]. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.
 
==Ликвидиране на основната група==
Терористите по делото за оперативна разработка ''„Мерзавците“'' са разкрити през 1987 г. от оглавяваното от ген.-майор Сава Джендов Шесто управление на Държавна сигурност, направление „Т“ (терор). Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.
 
На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-ят от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.
 
През 1987 г. е арестуван и [[Ахмед Доган]], който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref>, няма безспорни данни.
 
На 25 април 1988 г. 3-ма терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от [[Държавния съвет на НРБ]] и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвор, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на [[Желю Желев]] и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма – по 1 година лишаване от свобода.
 
==Изводи и последствия==
Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на [[ДПС]], чийто лидер е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност (има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от 1 разузнаване). Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самолично 1 година по-късно, разбита с кирки след 8 години от младежи и окончателно, заедно с чешмата, всичко е съборено и теренът е подравнен по заповед на [[Дирекция за национален строителен контрол|Дирекцията за национален строителен контрол]] след решение на Върховния административен съд през 2009 г.
 
През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (загиналите) са 29 души – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19- – 27 май 1989 г.
 
==Вижте също==
[[Категория:История на Пловдив]]
[[Категория:История на Варна]]
[[Категория:Възродителен процес|*]]