Уикипедия

Алтернативен синод: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
езиков код за параметър "език"
акт 92
Ред 1:
{{POV}}
'''Разколът в Българската православна църква''' е разцепване на [[Българската православна църква]] от началото на 1990-те години.
{{обработка|форматиране}}
[[Файл:Акт 92.pdf|мини|150п|Акт 92 от 25.05.1992 г. на Дирекцията на вероизповеданията]]
 
Израз е на противоборство за овладяване на ръководството на БПЦ. През 1992 г. е извършен [[преврат]] в църковната организация (в нарушение на Устава на БПЦ) с подкрепата и помощта на управляващите политически сили. Новото ръководство на БПЦ е само частично признато в организацията. Разколниците са отстранени от ръководството на БПЦ и създават алтернативна [[православна църква]] в България.
== Предистория на разкол ==▼
На 7 март 1971 умира [[патриарх Кирил]]. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит [[Максим (български патриарх)|Максим]], който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техният 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години). На 8 март 1971 [[Политбюро на ЦК на БКП]] взима решение "А" №145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора. На 4 юли 1971 Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа.▼
 
▲== Предистория на разкол ==
== История на разкола в БПЦ ==▼
▲На 7 март 1971 г. умира [[патриарх Кирил]]. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит [[Максим (български патриарх)|Максим]], който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 г. Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техниятчийто 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години по-рано). На 8 март 1971 г. [[Политбюро на ЦК на БКП]] взима решение "А" №145№ 145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора. На 4 юли 1971 г. Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа.
Във връзка с тези факти, на 18 май 1992 г. шестима митрополити: [[Пимен Неврокопски]], [[Стефан Великотърновски]], [[Панкратий Старозагорски]], [[Софроний Русенски]], [[Калиник Врачански]], [[Йоаникий Сливенски]] излизат със следното изявление: ▼
{{цитат|Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на [[Свети Синод на Българската православна църква|Св. Синод]], който да поеме председателството на Св.Синод до избирането на патриарх|[[Йоаникий Сливенски]]}}▼
 
▲== ИсторияРазвитие на разкола в БПЦ ==
{{цитат|Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе [[Филип Димитров]] - убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата и в България.|Митрополитът на българската епархия в САЩ, Канада и Австралия Йосиф Босаков, в интервю за в. ''Монитор'' от 14 декември 2000 г.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/21/razkol/2000_razkol.htm#митрЙосиф Разколът в българската преса]</ref>}}▼
▲Във връзка с тези факти, на 18 май 1992 г. шестима6 митрополити: – [[Пимен Неврокопски]], [[Стефан Великотърновски]], [[Панкратий Старозагорски]], [[Софроний Русенски]], [[Калиник Врачански]], [[Йоаникий Сливенски]], излизат със следното изявление:
▲{{цитат|Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на [[Свети Синод на Българската православна църква|Св. Синод]], който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх|[[Йоаникий Сливенски]]}}
 
▲{{цитат|Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе [[Филип Димитров]] - убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата и в България.|МитрополитътЙосиф Босаков, митрополит на българскатаепархията епархияна БПЦ в САЩ, Канада и Австралия Йосиф Босаков, в интервю за в. ''Монитор''„Монитор“ от 14 декември .12.2000 г.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/21/razkol/2000_razkol.htm#митрЙосиф Разколът в българската преса]</ref>}}
Интересното в случая е, че, върху публикувания на сайта www.pravoslavieto.com акт за избор на Максим за патриарх, стои подписа на самия Пимен Неврокопски<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc_sign_pimen.jpg Акт за избор на патриарх Максим, подписан от митрополит Пимен (под номер 5)]</ref>.▼
 
▲Интересното в случая е, че, върху публикувания на сайта www.pravoslavieto.com акт за избор на Максим за патриарх, стои подписаподписът на самия главен разколник Пимен Неврокопски<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc_sign_pimen.jpg Акт за избор на патриарх Максим, подписан от митрополит Пимен (под номер 5)]</ref>.
На 25 май същата година, Дирекцията по вероизповеданията към МС, издава акт No. 92, с който официално обявява за нелегитимен и незаконен досега действуващия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ. След излизането на този акт, за нам. председател на "алтернативния Синод" бива определен митрополит Пимен, като по този начин духовниците сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него". ▼
 
▲На 25 май същата година, Дирекцията по вероизповеданията къмна МС, издава акт No.№ 92, с който официално обявява за нелегитимен и незаконен досегадотогава действуващиядействащия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ. След излизането на този акт, за нам. наместник-председател на "алтернативния Синод" бивае определен митрополит Пимен, като по този начин духовниците сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него".
На 1 юни по заповед на военния министър [[Александър Сталийски]] отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд - Трето гражданско отделение, отхвърля жалбата. На 11 юни [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за неконституционен действащия Закон за вероизповеданията.▼
 
▲На 1 юни по заповед на военния министър [[Александър Сталийски]] отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд -, Трето гражданско отделение, отхвърля жалбата. На 11 юни [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за неконституционен действащия Закон за вероизповеданията.
През 1996 година "алтернативния синод" свиква собствен Църковно-народен събор от 1996, който избира дядо Пимен за патриарх, а Крупнишкия епископ [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] за Софийски митрополит, като по този начин се нарушава Устава на БПЦ, според който българският патриарх е и Софийски митрополит. Президентът [[Петър Стоянов]] полага клетвата си при встъпване в длъжност именно пред "патриарх" Пимен. ▼
 
▲През 1996 година "алтернативнияалтернативният синод" свиква собствен Църковно''църковно-народен събор от 1996'', който избира дядо Пимен за [[патриарх]], а Крупнишкия епископ [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] – за Софийскисофийски митрополит, като по този начин се нарушава УставаУставът на БПЦ, според който българският патриарх е и Софийскисофийски митрополит. Президентът [[Петър Стоянов]] полага клетвата си при встъпване в длъжност именно пред "патриарх" Пимен.
На 30 септември и 1 октомври 1998 година в "Св. Александър Невски" е проведен Разширен, Надюрисдикционен Всеправославен събор с участието на Предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх" Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата бивш Неврокопски митрополит)<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc4.jpg Ръкопис, без дата, на заявлението, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква.]</ref>.▼
 
▲На 30 септември и 1 октомври 1998 година в храм "Св. Александър Невски" е проведен Разширен''разширен, Надюрисдикционеннадюрисдикционен Всеправославенвсеправославен събор'' с участието на Предстоятелипредстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх" Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата ''бивш Неврокопски митрополит'')<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc4.jpg Ръкопис, без дата, на заявлението, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква.]</ref>.
През Април 1999 година след няколкомесечно боледуване, на 93-годишна възраст умира дядо Пимен. Разколниците избират за нам. председател на "алтернативния синод" "митрополит" [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]]. ▼
 
▲През Априлаприл 1999 година след няколкомесечно боледуване, на 93-годишна възраст умира дядо Пимен. Разколниците избират за нам. председател на "алтернативния синод" "митрополит" [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] за наместник-председател на "алтернативния синод".
В първият ден на 39-то Народно събрание народният представител от НДСВ [[Борислав Цеков]] внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21.07.2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия гл. прокурор [[Никола Филчев]], е проведена полицейска акция "Расо", която връща на Св. Синод храмовете, отнети от "алтернативния синод". Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете" на 21 юли 2004 година<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Още по темата за разкола в БПЦ]</ref>.▼
 
▲В първиятпървия ден на 39-то Народнонародно събрание народният представител от НДСВ [[Борислав Цеков]] внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21.07. юли 2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия гл.главен прокурор [[Никола Филчев]], е проведена полицейска акция "Расо", която връща на Св. Синод храмовете, отнети от "алтернативния синод". Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете" на 21 юли 2004 година<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Още по темата за разкола в БПЦ]</ref>.
От началото на 2005 година "алтернативния синод" се води официално от 90-годишният епископ Борис Пловдивски. Но след смъртта му на 22 март 2006 г. Синод отново начело Инокентий.▼
 
▲От началото на 2005 година "алтернативнияалтернативният синод" се води официално от 90-годишниятгодишния епископ Борис Пловдивски. Но следСлед смъртта му на 22 март 2006 г. Синодначело отновона начелоСинода е отново Инокентий.
 
== Край на разкола ==
На [[26 ноември]] [[2012]] годинаг. главаглавата на "алтернативния синод" "митрополит" Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ като [[епископ]] Крупнишки.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/bg/news/view/89664/mitropolitite_se_sybraha_na_zasedanie_inokentij_se_pokaja | заглавие = Митрополитите се събраха на заседание, Инокентий се покая | достъп_дата = 29.11.2012 | фамилно_име = Димитрова | първо_име = Елиана | дата = 26.11.2012 | труд = | издател = Българска национална телевизия | език = bg| цитат = }}</ref>. Същото правят и по-малко от 15 свещеници от Софийски окръгСофийска и няколко от други области, подлежащипочинени на "Алтернативния синод", готови да се върнат в лоното на каноничната църква<ref>http://www.anti-raskol.ru/pages/2257</ref>. Св. Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разгледаразглежда покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „Софийски„софийски митрополит и Наместникнаместник-председател на Св. Синод“ и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 година, решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ<ref>http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=94074</ref>.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Алтернативен_синод“.