Пантеон (Рим): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Coord|41.898611|N|12.476873|E|display=title}}
{{Храм
[[Image:Pantheon rome 2005may.jpg|thumb|right|300px|Фасадата на Пантеона]]▼
| име = Пантеон
| име-оригинал = Pantheon <br>Basilica di Santa Maria ad Martyres
| картинка = Pantheon rome 2005may.jpg
| картинка-описание =
| вид на храма = католическа църква
| страна = Италия
| населено място = [[Рим]]
| карта = Италия
| вероизповедание = [[католицизъм]]
| епархия = Римска
| архиерейско наместничество =
| тип на сградата = ротонда
| архитектурен стил = античен храм
| време на изграждане = 118-126 г.
| реликви =
| съвременен статут = титулярна църква
| съвременно състояние =
| сайт =
| общомедия = Pantheon (Rome)
}}
'''Пантеонът''' ({{lang-el|''Πάνθειον''}} ''всички богове'', {{lang-it|''Pantheon -
Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres''}}) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всички богове, а понастоящем католически храм, посветен на Богородица и вси светии. Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е сред най-големите инжинерни достижения на античността, достигнали до наши дни.
==История==
В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: [[Виктор Емануил II]], жена му [[кралица Маргарита]] и синът му [[Умберто I]], които се поддържат от доброволци на монархическите организации.▼
▲[[
Пантеонът е построен през 118-126 г.сл.Хр. по време на управлението на император [[Адриан (император)|Адриан]].
Храмът е издигнат на мястото на предишния Пантеон, построен два века по рано през 27 - 25 г. пр.Хр. от римския консул [[Марк Випсаний Агрипа]] по време на третото му консулство в чест на победата при Акциум през 31 г.пр.Хр. От тази първа сграда се е запазил само портикът. На фронтона на портика е изписан надпис на латински език : „M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT“ (съкращение от „Marcus Agrippa, Lucii filius, consul tertium fecit“, тоест „Маркус Агрипа, син на Луций, консул за трети път, построи това“). Постройката на Марк Агрипа изгаря по време на големия пожар през 80 г. Пантеонът е възстановен от император Домициан, но и втората поред сграда изгаря в пожар през през 110 г. Изграждането на сегашната сграда започва през 118 г. и завършва през 126 г. при император Адриан. Предполага се, че строителните работи са се ръководели от архитекта Аполидор Дамаски.
Римският [[Пантеон]] е издигнат като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим.
[[Image:Пантеон_-_схема.jpg|дясно|мини|Схема на Пантеона]]▼
През 202 г. сградата е ремонтирана от Септимий Север и Каракала, за което свидетелства друг, по-малък надпис.
На 13 май 609 г. византийският император [[Фока]] подарява храма на папа [[Бонифаций IV]] и езическият храм е осветен като християнска църква, посветена на Богородица и християнските мъченици (Santa Maria ad Martires). Денят 13 май започва да се отбелязва като празник на вси светии. В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на вси светии едно от капелите на катедралата Свети Петър и премества празнуването на деня на вси светии на 1 ноември.
Превръщането на езическия храм в християнска църква спомага за запазването на сградата като цяло, но не и да спре частичното разграбване на отделни нейни елементи. По време на посещението си в Рим през 663 г. византийският император Констанс ІІ свяла позлатеното бронзово покритие от купола на Пантеона. През VІІІ век то е заменено с оловно. През Средновековието е отмъкната е и голяма част от мраморната облицовка на сградата. През 1270 г. на правоъгълната покривна площадка над преддверието е издигната малка камбанария, но тя не просъществувала дълго. През ХV век при разчистването на пространството пред Пантеона от лавки и бараки са открити части от бронзовата квадрига, която през античността се намирала над портика. При апа Урбан VІІІ Берберини (1623-1644) е сволено бронзовото покритие от гредите на колонадата е свалено за да се излеят оръдия за замъка „Сант Анджело“, което предизвиква гнева на римляните и каламбура: „Това, което не сториха варварите, го направи Берберини”. За да смекчи недоволството папата нарежда да се построят две малки камбанарии в двата края на фронтона, по проект на Бернини. Римляните обаче не харесали и нелепо изглеждащите камбанарии получават названието „магарешките уши”. Двете камбанарии са премахнати през 1883 г. През 1820 г. е извършена реставрация по нареждане на папа Пий VІІ, а през 1857 г. – друга такава по времето на понтификата на папа Пий ІХ.
От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона започват да погребват видни личности. Днес Римският пантеон все още се използва като църква, като в него редовно се провеждат религиозни меси при специални празници.
== Архитектура и интериор ==
[[File:Einblick Panorama Pantheon Rom.jpg|thumb|center|800px]]
Височината на конструкцията на Пантеона е 84 метра, а максималната му ширина е около 58 метра.
Храмът има кръгла основа. В стените на главната зала има седем ниши, където вероятно са били поставени статуи на седемте най-важни древноримски богове - символи на петте планети, Слънцето и Луната. Обиколката на сферичния купол е равна на височината на цялата сграда: малко повече от 43 м. Върхът на купола на Римския пантеон е кух, което позволява светлината да влиза във вътрешността от покрива, подобно на око. В действителност тази част от храма, представляваща кръгъл отвор с диаметър 8,9 метра се нарича „Окото“, което е единственият източник на светлина в сградата. .
▲В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на
== Обелискът на Пиаца дела Ротонда==
На площад „Ротонда” пред Пантеона има фонтан сред който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е. Обелискът е висок 6.34 м., и заедно с фонтана и постамента достига височина 14.52 м. Първоначално обелиска се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето при управлението на император Диоклециан е пренесен и поставен пред храма на Изида и Серапид в Кампо Марцио. До 1373 г. обелискът се намира на площад Сан Макуто, но през 1711 г. по нареждане на папа Климент XI е пред Пантеона.
[[Image:Internal Pantheon Light.JPG|дясно|мини|Куполът на Пантеона]]
==Литература ==
*{{cite book | last = Claridge | first = Amanda | title = Rome | series= Oxford Archaeological Guides |publisher = Oxford University Press | location = Oxford Oxfordshire | year = 1998| isbn = 0-19-288003-9 }}
*{{cite book | last = Cowan | first = Henry | title = The Master Builders: : A History of Structural and Environmental Design From Ancient Egypt to the Nineteenth Century | publisher = John Wiley and Sons| location = New York | year = 1977 | isbn = 0-471-02740-5 }}
*{{cite book |last=Favro |first=Diane |contribution=Making Rome a World City |title=The Cambridge Companion to the Age of Augustus |year=2005 |publisher=Cambridge University Press |pages=234–263 |isbn=978-0-521-00393-3}}
*{{cite book | last = Hetland |first= L. M.| title = Dating the Pantheon | year = 2007 | pages = 95–112 | volume = 20|issue=1 | journal = Journal of Roman Archaeology |issn=1047-7594}}
*{{cite book | last = King | first = Ross | title = Brunelleschi's Dome | publisher = Chatto & Windus | location = London | year = 2000 | isbn = 0-7011-6903-6 }}
*{{cite book | last = Kleiner | first = Fred S.| title = A History of Roman Art | publisher = Wadsworth Publishing | location = Belmont | year = 2007 | isbn = 0-534-63846-5 }}
*{{cite book | last = Lancaster | first = Lynne C. | title = Concrete Vaulted Construction in Imperial Rome: Innovations in Context | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | year = 2005 | isbn = 0-521-84202-6 }}
*{{cite book |last=MacDonald|first = William L.|title=The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny |publisher=Harvard University Press|location=Cambridge, MA|year=1976|isbn=0-674-01019-1}}
*{{cite book |last=Marder|first=Tod A. |year=1980|title=Specchi's High Altar for the Pantheon and the Statues by Cametti and Moderati|journal=[[The Burlington Magazine]]|volume=122|issue=922|pages=30–40|publisher=The Burlington Magazine Publications, Ltd.| jstor = 879867}}
*{{cite book |last=Marder|first=Tod A. | title = Alexander VII, Bernini, and the Urban Setting of the Pantheon in the Seventeenth Century | year = 1991 | journal = The Journal of the Society of Architectural Historians | pages = 273–292|volume=50|issue=3|doi=10.2307/990615|publisher=Society of Architectural Historians | jstor = 990615}}
*{{cite book | last1 = Mark | first1 = R.| last2 = Hutchinson | first2 = P.| title = On the structure of the Pantheon | year = 1986 | journal = Art Bulletin | pages = 24–34 | volume = 68 | doi = 10.2307/3050861 | issue = 1 | publisher = College Art Association | jstor = 3050861}}
*{{cite book |first1=Nancy H. |last1=Ramage|last2=Ramage|first2=Andrew|title=Roman art : Romulus to Constantine|year=2009|publisher=Pearson Prentice Hall|location=Upper Saddle River, N.J.|isbn=978-0-13-600097-6|edition=5th}}
*{{cite book |last=Rasch|first=Jürgen| title = Die Kuppel in der römischen Architektur. Entwicklung, Formgebung, Konstruktion, Architectura | year = 1985 | journal = Architectura | pages = 117–139 | volume = 15}}
*{{cite book | last = Roth | first = Leland M. | title = Understanding Architecture: Its Elements, History, And Meaning | publisher = Westview Press | location = Boulder | year = 1992 | isbn = 0-06-438493-4 }}
*{{cite book |last=Thomas |first=Edmund|title=The Architectural History of the Pantheon from Agrippa to Septimius Severus via Hadrian |journal=Hephaistos |volume=15 |year=1997 |pages=163–186}}
*{{cite book | last = Wilson-Jones| first = Mark | title = Principles of Roman Architecture | publisher = Yale University Press | location = New Haven | year = 2003 | isbn = 0-300-10202-X }}
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://web.archive.org/web/20150916002619/http://www.vicariatusurbis.org:80/SantaMariaadMartyres/ Официален сайт]
* [http://81.208.34.15/dynamicindex/camera.html Камера на живо към Пантеона]
| |||