Соломонов храм: Разлика между версии

[[Image:Christian-van-adrichom JERVSALEM-et-suburbia-eius detail-solomon-temple 1-1497x1000.jpg|thumb|350px|Изображение на Соломоновия храм (Christian van Adrichom, 1584 г).]]

'''Соломоновият храм''' (на [[иврит]]: '''בית המקדש''', ''Бейт хаМикдаш''), известен също като '''Първия храм''', е според [[Танах]] първият [[юдаизъм|еврейски]] храм в [[Йерусалим]]. Той представлявал главната фокусна точка на [[юдаизъм|юдаизма]] и място за извършване на [[жертвоприношение|жертвоприношения]]. Храмът бил завършен през 10 век пр. Хр. и разрушен от [[вавилония|вавилонците]] през 586 г.пр.Хр.

Преди смъртта си цар [[Давид]], баща на [[Соломон]], бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на [[храмов хълм|хълма Мория]] ([[1 Летописи]] 22:14; 29:4; [[2 Летописи]] 3:1), където бил закупил земя от йевусееца Орна ([[1 Царе]] 24:21 и следващи) и бил извършил жертвоприношения.

Соломон сключил дори договор с тирския цар [[Хирам I]] за доставката на необходимите материали, и в частност на кедров дървен материал от [[ливан|ливанските]]ските гори, който бил доставен по море до [[Яфо]], откъдето бил транспортиран до Йерусалим ([[3 Царе]] 5).

Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за постояването на подходяща водоснабдителна система, чрез издълбаване в скалите на големи цистерни, където се стичала вода, идваща по канали от "резервоарите"„резервоарите“, разположени близо до [[Витлеем]]. Една от тези цистерни, наречена "Голямо„Голямо море"море“, била с вместимост от над 13000 [[кубичен метър|м³]]. Когато цистерните били препълнени, те били източвани в река Кидрон.

Строежът се извършвал по [[финикия|финикийски]] модел - – факт, който прави библейските хроники от историческа значимост относно конфигурацията на финикийските храмове. Давид оставил на Соломон достатъчно [[злато]] и [[сребро]], с които да бъде построен Храмът. Според библейския разказ, става дума за 100 000 [[талант]]а (около 2 600 [[тон]]а) злато (повече от сегашния годишен добив) и 1 000 000 таланта (около 26 000 тона) сребро. Библията разказва за това колко голям брой работници и [[занаят]]чии били необходими по време на работите. Някои от тях не били [[евреи]], а [[роб]]и, оцелели от войните за завоюване на [[Ханаан]]).

:''Оттука и разпоредбата за данъка, който наложи цар Соломон, за да съгради храма Господен [...] Всички люде, останали от [[амореи|аморейци]], [[хети|хетейци]], ферезейци ([[ханаанци|хананейци]]), есейци, [[иевусеи|иевусейци]] (и гергесейци), които не бяха от Израилевите синове, децата им, останали след тях на земята, които Израиловите синове не можеха да изтребят, - – Соломон направи поданни работници [...] а синовете Израилеви Соломон не правеше работници'' [[3 Царе]] 9:15- – 22.

Огромни камъни, доставяни от кариерите под града (3 Царе 5:17,18), били постепенно поставени върху масивните стени, един върху друг, без помежду им да бъде поставян [[хоросан]], и така докато цялата конструкция не била завършена. Казва се, че сградата била с дължина 60 [[Древен Египет, мерки и теглилки|лакътя]] (27 [[метър|метра]]),

Така на единадесетата година от царуването на Соломон, седем години и половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. Единадесет месеца по-късно, през месец ''Тишри'', се състояла церемонията за освещаване и така Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на [[Рош Хашана|новата година]]<ref>The notes in the [[Oxford Annotated Bible|New Oxford Annotated Bible]] - – New Revised Standard Version</ref>.

[[кивот|Ковчегът на завета]] (''Арон хаКодеш'') бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като ''Завесите на завета''), на специално предназначено място в Храма - – в [[Светая Светих]]. Разказва се как Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ (3 Царе 8; 2 Летописи 6,7).

Поради основната реконструкция, на която [[Вторият храм|Втория храм]] бил подложен през вековете, до нас не са достигнали останки от Първия храм. Останки, датиращи от предходен исторически период, са намерени от [[вакъф|Ислямския вакъф]] сред отпадъците на голям строителен обект на [[храмов хълм|Храмовия хълм]] през ноември 1999 г.[http://www.israelnationalnews.com/news.php3?id=80176] През лятото на 2007 година археолози, наблюдаващи строителните работи на хълма, откриват предмети, датиращи най-вероятно от времето на Първия храм[http://news.nationalgeographic.com/news/2007/10/071023-jerusalem-artifacts_2.html]. Все още като източник на информация относно външния вид на храма могат да служат единствено съдържащите се в [[Танах]]а описания и хипотезите, изградени въз основа на останките на други храмове, намиращи се в същия район. Отразените технически детайли относно сградата на Храма са оскъдни, тъй като съставилите хрониките писачи не били [[архитект]]и<ref name=devaux>De Vaux, 1961.</ref>. Отделните реконструкции на Храма понякога се различават значително една от друга; следващото описание е базирано основно на ''Easton’s Bible Dicrionary'' и ''Jewish Encyclopedia'':

:1. ''[[Светая Светих]]'' - – най-святото място в Храма (3 Царе 6:19; 8:6), наречено също "вътрешен„вътрешен дом"дом“ (3 Царе 6:27) и "пресвятото„пресвятото място"място“ (Евреи 9:3). Било с размери 20 лакътя на дължина, широчина и височина (3 Царе 6:20). Разликата от 30 лакътя между височината на Светая Светих и височината на храма се обяснява обикновено с това, че подът бил издигнат, наподобявайки [[цела]]та на [[античност|античните]] [[храм]]ове<ref name=devaux/>. Мястото било обковано с [[кедър|кедрово]] дърво (3 Царе 6:16), докато стените и подът били покрити със [[злато]] (3 Царе 6:20; 21; 30). В Светая Светих били разположени два [[херувим]]а, изработени от [[маслина|маслиново]] дърво, високи 10 лакътя (3 Царе 6:23- – 28), а разтворените им криле били с широчина 10 лакътя; херувимите били разположени един до друг, така крилете им, от едната страна докосвали една от стените, а от другата - – се допирали едно в друго точно по средата на стената. Сетая Светих било отделено от светилището с двукрила, обкована със злато врата (2 Летописи 4:22); спускали се ленени завеси в синьо, мораво и червено (2 Летописи 3:14; виж също [[Изход]] 26:33). Нямали прозорци (3 Царе 8:12). Смятало се, че това е мястото, където живее Господ.

:2. ''Светилището'' (3 Царе 8- – 10), наречено още "Великия„Великия дом"дом“ (2 Летописи 3:5) и "Домът"„Домът“ (3 Царе 6:17). Широчината и височината му били като на ''Светая Светих'', но било дълго 40 лакътя (3 Царе 6:17). Стените били обковани в кедрово дърво с декорации от покрити със злато херувими, палми и цветя. Завеса на златни верижки (3 Царе 6:21) отделяла помещението от Светая Светих. Подът бил от [[ела|елхово]] дърво (3 Царе 6:15).

:3. ''Преддверие'' (3 Царе 6:3; 2 Летописи 3:4) - източния вход към Храма. Дъжината му била 20 лакътя (като широчината на Храма), а широчината му - – 10 лакътя (3 Царе 6:3). В 2 Летописи 3:4 се казва, че Преддверието било високо 120 лакътя, което би го превърнало по-скоро в нещо като [[кула]]. Не е известно дали е било отделено от следващата стая със стена. В Преддверието били разположени два стълба, наречени Яхин и Воаз (3 Царе 7:21; 4 Царе 11:14; 23:3), високи 18 лакътя, а на върховете им имало изработени кремове, високи 5 лакътя.

:4. ''Стаите'', разположени около южната, западната и северната страна на храма (3 Царе 6:5- – 10). Те били част от храма и се използвали като складове. Предполага се, че са били едноетажни; вероятно впоследствие били добавени допълнителни нива<ref name=devaux/>.

В двора за свещениците се намирал олтара за жертвоприношения (2 Летописи 15:8), леяното море (2 Летописи 4:2- – 5; 10) и десет медни умивалника (3 Царе 7:38- – 39).

Леяното море, широко 10 и дълбоко 5 лакътя, било поддържано от дванадесет вола (3 Царе 7:23- – 26). В 3 Царе 7:26 се казва, че морето побирало две хиляди бати вода; в 2 Летописи 4:5- – 6 се казва, че то побирало три хиляди бати вода и се описва за какво служело: в него се миели свещениците.

Умивалниците, всеки от които побирал по четиридесет бати вода (3 Царе 7:38), били поставени върху медни подножия, снабдени с колела; върху подножията били изобразени фигури на [[лъв]]ове, [[херувим]]и и [[палма|палми]]. Тези съдове били истински обект на възхищение от страна на евреите. Съставителят на книгата "3„3 Царе"Царе“ ги описва в най-големи подробности (3 Царе 7:27- – 37).

В Библията ясно е казано, че Соломон получил помощ от Харим, цар на Тир, за построяването на отделните сгради. Тази помощ не била единствено под формата на материали (като дървесина от кедър), но и под формата на инструкции относно начина на строене, както и умели занаятчии. Разделението на храма на три части напомня за храмовете от 13 век пр. Хр. в Алалах ([[Сирия]]) и Хазор в [[Галилея]];

храм от 9 век пр. Хр. в Тел Таианат е постоен по същата тази схема<ref name=devaux/>. Финикийските храмове се различават по форма, но при тях също е налице схемата на сграда, обградена изцяло от двор.

Сред детайлите, наподобяващи характерни за Тир структури, могат да бъдат споменати двата стълба Яхин и Воаз. [[Херодот]] (ii. 44) разказва как в храма на Тир имало два такива стълба - – единият от [[изумруд]], а другият от [[злато]]. По аналогичен начин, декорациите във форма на палма и херувим вероятно също са част от традициите на Тир, тъй като в [[Езекил]] (28:13, 14) се описва царя на Тир - – главен [[свещеник]] - – като жител на ''Божията градина'' в Едем. Вероятно херувимите и палмите, както в Йерусалим, така и в Тир, били остатъци от предходно възприемане на божествения дом като градините Едемски. Тирците възпоризвели в своя храм този образ, а Соломон, от своя страна, заема тези образи и ги използва в декорациите на Храма.

Вече са открити много [[месопотамия|месопотамски]], [[египет]]ски, а също и някои [[финикия|финикийски]] храмове. Във [[Вавилония]], типичната структура била кули с тераси, [[зикурат]]ите, строени по подобие на планините, в които обитавали [[божество|божествата]]. Стаята, предназначена за религиозните обреди, била разположена на върха на конструкцията. Първите египетски храмове представлявали сграда с две или три стаи, най-вътрешната от които била обиталището на божеството. Пример за това е [[гранит]]ния храм край [[сфинкс]]а в [[Гиза]]. По време на [[Средното царство на Египет|Средното царство]], през XII династия, били добавени [[обелиск]]и и колони, а по време на [[новото царство на Египет|Новото царство]] (XVIII династия) - – зали в [[хипостил]]. Соломоновият храм не бил копие на нито един от тези храмове, нито на финикийските дворци, но включвал с себе си много от техните характеристики. В аналогия с бабилонската идея за божественото обиталище, Храмът бил разположен на върха на хълм, също както храмът на [[Баал]] бил раположен на планината [[Кармел]] или като храмовете на планината [[Хермон]]. Също като финикийските храмове, Соломоновият храм бил обграден от дворове. Формата му напомня на египетските храмове и е сходна с тази на други храмове от същия район.

Стълбовете Яхин и Воаз имат свои аналогии както в Тир, така и в [[Библос]], [[Пафос]] и Телох; в [[Египет]] аналогия представляват [[обелиск]]ите. Според ''Jewish Encyclopedia'' "„''Това били [[фалос|фалически]] [[символ]]и, наследство от семитско-хамитските традиции''"“. Яхин и Воаз били всъщност изолирани стълбове, а не част от храмовата декорация.

Предполага се, че Храмът е бил разположен на хълма, който съответства на днешния [[Храмов хълм]] - – на равната част на хълма, в чийто център се намира [[Куполът на Скалата]]. По времето на [[иевусеи]]те мястото било използвано като терен за вършеене; в [[2 Царе]] 24 се разказва за това как мястото било осветено по времето на цар [[Давид]].

Като вероятно местонахождение на Соломоновия храм се споменават още две места. Според първата [[хипотеза]], бронзовият олтар вероятно се е намирал на скалата, която в днешно време е покрита от купола; предполага се, че Храмът е бил разположен на [[запад]]ната страна на скалата. Според тази хипотеза ''кладенецът на душите'' (залата, разположена под скалата) е мястото, където се събирали остатъците от жертвоприношенията (''корбанот''). Подобно разположение, на едно значително стръмно място, предполага наличието на подпорни стени, които в библейския речник Истън се определят като "„''висока каменна стена от южната страна, достигаща на места височина от 60 метра, и друга подобна стена от източната страна, а между тях ... многобройни [[арка|арки]] и [[колони|колони]]''..."“.

:4. От юдейския цар Езекия, за плати на [[асирия|асирийския]] цар Синахериб (4 Царе 18:15- – 16).

На [[27 декември]] [[2004]] г. Израелският музей в [[Йерусалим]] обявява, че е възможно ''нарът на цар Соломон'', който се предполага, че украсявал [[скиптър]]а на главния жрец на Соломоновия храм, да се окаже без пряка връзка с Храма. Това била най-важната библейска находка на музея, която била излагана дори в Канадския музей на цивилизациите през [[2003]] г. Според музея, на малкия нар - – едва 44 [[mm]] на височина, били гравирани букви на античен [[иврит]], които образували думите (възстановени) '''Свещен съм за жреците на Къщата на Господ''' (на модерен иврит:לבית יהוה קדש כהנם - – Жрец съм в Божията къща). Израелският музей твърди, че нарът датира от 14 или 15 век пр. Хр. и че надписът на него е модерен. Експертите се боят, че може наистина да се окаже измамна находка; израелските власти дали началото на съдебни дела срещу пет човека[http://www.nytimes.com/2004/12/30/international/middleeast/30mideast.html].

:[[Давид]]

* [http://www.freemasons-freemasonry.com/king_solomon_temple.html King Solomon's Temple and Freemasonry]