Уикипедия

Давид: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
| изображение за личността = [[Файл:Rey David por Pedro Berruguete.JPG|250п]]
| описание на изображението =
| управление = около 1005 — – 965 пр.н.е.
| коронация =
| пълно име =
Ред 16:
| погребан =
| предшественик = [[Саул]]
| потомство = Амнон, Тамар, Авесалом, Адония, Соломон
| наследник = [[Соломон]]
| съпруга = Михала
| втори брак = Вирсавия
| трети брак = Ависага
Ред 26:
| герб =
}}
'''Давид''' "мил„мил, възлюбен"възлюбен“ е [[Общ увод в Библията|библейски цар]] на [[Израил]] и [[Юдея]], приемник на [[Саул]], баща и предшественик на цар [[Соломон]]. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за [[пророк]] от [[юдаизъм|юдаизма]], [[християнство]]то и [[ислям]]а. Неговата история започва в I Цар. 16 гл. и завършва в III Цар. 2 гл., като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2- – 29 гл.
 
== Библейски разказ ==
Ред 35:
 
==== Давид и Голиат ====
Библейската история ''1 Царств. гл. 16- – 31 <!-- ??? -->)'' разказва за поредната битка между израилтяни и [[филистимци]] и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил [[Голиат]] – гигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явил Давид – все още невръстен, приел да се изправи срещу гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван сред широките маси.
 
==== Давид в двора на Саул ====
Впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой, Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид имал славата на прекрасен [[поет]] и [[музикант]] (свирел на [[арфа]]). Веднъж, докато Давид свирел и пеел, Саул изпратил срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасила от гибел. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т. е. кожата, която остава след [[обрязване]]то на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив за филистимците). На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид.
[[Картинка:Rembrandt_Harmensz._van_Rijn_031.jpg|thumb|250px|"Давид„Давид и Йонатан"Йонатан“ на [[Рембранд]]]]
 
=== Цар Давид ===
След смъртта на Саул (самоубил се по време на битка), Давид (2 Царств. гл. 1- – 19) застава начело на общото израилско и юдейско царство. Успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. По времето на Давид Израилското царство придобива авторитет у съседите си и става важен политически фактор за района на „[[Плодороден полумесец|плодородния полумесец]]”“. Води успешни войни със съседните си държави.
 
В [[морал]]но отношение личността на Давид като цар е противоречива. Например той изпраща своя военачалник Урий на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия (2 Царств. 12:1 и сл.).
Ред 49:
 
== Давид и Библията ==
Традицията приписва на цар Давид авторството на повечето от [[псалм]]ите, включени в [[Библия]]та. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са ''№21'' („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил”оставил“ – думите, които [[Иисус Христос]] произнася на кръста) и ''№50'' – т. нар. „покаен”„покаен“ псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урий и Вирсавия ''(вижте по-горе)''. Важно значение, особено като интерпретация в изобразителното изкуство, имат последните три, т. нар. „хвалитни”„хвалитни“ псалми (148- – 150), разработени и в българската иконография – например при фреските от третия етаж на „Хрельовата кула”кула“ в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] и на северната външна стена на манастира в [[Арбанаси]].
 
== Пророчествата за идването на Месия ==
Древната юдейска традиция очаква своя [[Месия]] като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по [[Матей]] и [[Лука]], неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид ''(Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23)''. В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово”Давидово“ и „клонка Давидова”Давидова“, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството.▼
 
▲Древната юдейска традиция очаква своя [[Месия]] като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по [[Матей]] и [[Лука]], неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид ''(Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23)''. В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово” и „клонка Давидова”, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството.
 
== Изобразително изкуство ==
Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево”Йесеево“ (Йесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като [[Платон]], [[Аристотел]], [[Гален]] и т. н. У нас това изображение се среща в стенописите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] и църквата "Рождество„Рождество Христово"Христово“ в [[Арбанаси]].
 
== Библиография ==
* Легенды и сказки о библейских царях Давиде и Соломоне. [Пересказал X. Н. Бялик]. Перевод с английского А.С.Рапопорт. М., Муравей, 2000.
* Пински, Роберт. Жизнь Давида. М., Текст, 2008.
* Варлаам (Горохов), иером. Историко-археологический контекст времени правления древнеизраильского царя Давида. - – http://www.bogoslov.ru/text/1739426.html.
* Милена Кирова. Давид, великия. История и мъжественост в еврейската Библия. Кн. 1. С., Сиела, 2011.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Давид“.