Разлика между версии на „Заратустра“

редакция без резюме
(1 съкращение при използване на шаблон)
За Зороастър (Заратустра) се приема, че е автентична историческа личност, но периодът, в която е живял остава неясен. Поради разминаването между историческата фактура и езотеричната традиция, някои учени (историци и теолози) предполагат различни хронологични варианти за живота му в твърде широкия период между 18 и 6 век пр.н.е. Група учени се опитват да конкретизират Зороастър, като поставят неговия живот около 1200 г. пр.н.е.
 
Според посоченото обаче в летописите на т.нар. пехлавийската хроника, отразяваща писмено късната зороастрийска традиция, той се появява в двора на своя покровител Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) на 42-годишна възраст и е живял 77 г. Тази поява се определя като 258 г. преди победата на [[Александър Велики]] над Дарий III (330 г. пр. Хр.) Проследяването на посочените стойности води към началната 588 г. пр. Хр., в която Зороастър е започнал своята дейност във владетелския двор. Такава ориентация позволява да се изгради предположението, че исторически [[пророк]]ът е живял някъде между средата на VII и средата на VI в. пр. Хр., [[630]]- – [[553]] г. пр. Хр.
 
Допълнителното объркване става поради факта, че в духовната практика името Заратустра (в други варианти '''Назаратус''') е използвано и от по-късни духовни водачи, които са се идентифицирали с първичния Заратустра. Пак според много по-късната традиция се счита, че пророкът е починал (загинал) в град [[Балх]], макар да има много исторически резерви и археологически неизвестни около това предположение. Най-старият археологически пласт в града е установен към VII в. пр. Хр., което прави връзката Балх-Зороастър преди този период невъзможна.
 
Зороастър е бил неразбран и изгонен от своите родственици, т.е. във владението на кави Вищасп той е гост. Епичните материали разказват, че враговете на това владение, родствените сакски народи, наричани "турите„турите с бързите коне"коне“, достигнали до божествената ''хварна'' (предопределението за власт сред иранските народи), като го превзели. В тези събития се търси и смъртта на пророка.
 
Зороастър предприема реформа сред вярванията, битували в древноиранското общество. Той предлага ново разпределение на отговорностите сред древните божества върху съвършено нова основа. Поставя като централен въпроса за [[морал]]а. Пророкът предлага модела на Глобалния свят като сблъсък на 2 крайни величини, на 2 космични колоса. Основата на неговото учение е осъзнаването на борбата между силите на Доброто и Злото. В частен план то предполага избора на човека. В „Гатите“ (песнопения), които се приписват на Зороастър, се говори за Двата първични духа и за враждата им, извеждайки тяхното общо начало - – Ахура Мазда. Едва в по-късната зороастрийска традиция при Ахеменидите тези 2 духа придобиват дуалистична идентификеция на 2 бога (Ормазд и Ариман) - – на светлина и мрак. Ето защо е неправилно да се свързва пряко Зороастър с онази дуалистичност, която се е развила по-късно в учението.
 
Основно божество в тази традиция е [[Ахура Мазда]], чието име се превежда като ''Великата аура'' и се отнася към Духа на Слънцето, който може да бъде съзерцаван зад интензивната светлина на Слънцето с духовното зрение на [[адепт]]а зороастриец.
Чрез интерпретация името му се превежда като ''Златна звезда'', а според друга като ''Онзи, който обичаше Светлината''.
 
Съвременната концептуална рамка на [[Езотерично християнство|Езотеричното християнство]], твърде близка до гностичната гледна точка на ранното християнство, нарежда Заратустра сред основните духовни лидери, подготвили проявата на ''Слънчевия логос'' - – [[Христос]], през ''посветения от Назарет'' - – '''Исус'''.
 
== Източници ==
* D.N. MacKenzie: ''A Concise Pahlavi Dictionary''. Routledge Curzon, London / New York 2005, ISBN 0-19-713559-5.
* Immanuel Kant: ''Die Religion innerhalb der Grenzen der bloßen Vernunft''. 1793, Kants Werke. Band VI, Akademie-Textausgabe, Berlin 1968, S. 136f
* Andreas Dorschel: „Philosopher is a rotten word“. Von Nietzsches zu Delius ’Zarathustra’. Ulrich Tadday: Frederick Delius (= Musik-Konzepte. Neue Folge Heft 141/ 142). Edition Text + Kritik, München 2008, ISBN 978-3-88377-952-2, S. 99–11699 – 116.
 
== Литература ==
* Robert C. Zaehner: ''The dawn and twilight of Zoroastrianism.'' Phoenix Press, London 2002, ISBN 1-84212-165-0.
* Rustam P. Masani: ''Zoroastrianism. The religion of the good life.'' Indigo Books, New Delhi 2003, ISBN 81-292-0049-X.
* Martin Schwartz: ''The religion of Achaemenian Iran.'' Ilya Gershevitch: ''The Median and Achaemenian Periods.'' (= ''The Cambridge History of Iran.'' Bd. 2). University Press, Cambridge 1985, ISBN 978-0-521-20091-2, S. 664–667664 – 667.
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Zoroaster}}
* {{DNB-Portal|118636227}}
* http://www.zarathustra.ch/
* http://www.avesta.org/avesta.html
* http://www.zarathushtra.com/z/life/time.htm
* http://www.sartoscht.de/
 
[[Категория:Ирански религиозни дейци]]