Заратустра: Разлика между версии

Според посоченото обаче в летописите на т.нар. пехлавийската хроника, отразяваща писмено късната зороастрийска традиция, той се появява в двора на своя покровител Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) на 42-годишна възраст и е живял 77 г. Тази поява се определя като 258 г. преди победата на [[Александър Велики]] над Дарий III (330 г. пр. Хр.) Проследяването на посочените стойности води към началната 588 г. пр. Хр., в която Зороастър е започнал своята дейност във владетелския двор. Такава ориентация позволява да се изгради предположението, че исторически [[пророк]]ът е живял някъде между средата на VII и средата на VI в. пр. Хр., [[630]]- – [[553]] г. пр. Хр.

Допълнителното объркване става поради факта, че в духовната практика името Заратустра (в други варианти '''Назаратус''') е използвано и от по-късни духовни водачи, които са се идентифицирали с първичния Заратустра. Пак според много по-късната традиция се счита, че пророкът е починал (загинал) в град [[Балх]], макар да има много исторически резерви и археологически неизвестни около това предположение. Най-старият археологически пласт в града е установен към VII в. пр. Хр., което прави връзката Балх-Зороастър преди този период невъзможна.

Зороастър е бил неразбран и изгонен от своите родственици, т.е. във владението на кави Вищасп той е гост. Епичните материали разказват, че враговете на това владение, родствените сакски народи, наричани "турите„турите с бързите коне"коне“, достигнали до божествената ''хварна'' (предопределението за власт сред иранските народи), като го превзели. В тези събития се търси и смъртта на пророка.

Зороастър предприема реформа сред вярванията, битували в древноиранското общество. Той предлага ново разпределение на отговорностите сред древните божества върху съвършено нова основа. Поставя като централен въпроса за [[морал]]а. Пророкът предлага модела на Глобалния свят като сблъсък на 2 крайни величини, на 2 космични колоса. Основата на неговото учение е осъзнаването на борбата между силите на Доброто и Злото. В частен план то предполага избора на човека. В „Гатите“ (песнопения), които се приписват на Зороастър, се говори за Двата първични духа и за враждата им, извеждайки тяхното общо начало - – Ахура Мазда. Едва в по-късната зороастрийска традиция при Ахеменидите тези 2 духа придобиват дуалистична идентификеция на 2 бога (Ормазд и Ариман) - – на светлина и мрак. Ето защо е неправилно да се свързва пряко Зороастър с онази дуалистичност, която се е развила по-късно в учението.

Съвременната концептуална рамка на [[Езотерично християнство|Езотеричното християнство]], твърде близка до гностичната гледна точка на ранното християнство, нарежда Заратустра сред основните духовни лидери, подготвили проявата на ''Слънчевия логос'' - – [[Христос]], през ''посветения от Назарет'' - – '''Исус'''.

* Andreas Dorschel: „Philosopher is a rotten word“. Von Nietzsches zu Delius ’Zarathustra’. Ulrich Tadday: Frederick Delius (= Musik-Konzepte. Neue Folge Heft 141/ 142). Edition Text + Kritik, München 2008, ISBN 978-3-88377-952-2, S. 99–11699 – 116.

* Martin Schwartz: ''The religion of Achaemenian Iran.'' Ilya Gershevitch: ''The Median and Achaemenian Periods.'' (= ''The Cambridge History of Iran.'' Bd. 2). University Press, Cambridge 1985, ISBN 978-0-521-20091-2, S. 664–667664 – 667.

* http://www.zarathustra.ch/

* http://www.avesta.org/avesta.html

* http://www.zarathushtra.com/z/life/time.htm

* http://www.sartoscht.de/