Помпей Велики: Разлика между версии

|име = Помпей Велики

|мандат_край = [[51 пр.н.е.]]

'''Гней Помпей''' по прякор '''„Велики“''' ({{lang-la|Gnaeus Pompeius Magnus}}) е [[Древен Рим|римски]] държавник и пълководец.

Роден е през [[106 пр.н.е.]] Баща му, [[Гней Помпей Страбон]], бил известен пълководец, но политическата му кариера била твърде неуспешна. Докато бил на служба при [[Сула]], той бил естествен враг на [[Гай Марий]], [[Квинт Серторий|Серторий]], [[Луций Корнелий Цина|Цина]] и др., но същевременно му се наложило да оглави олигархичната войска при битката при порт Колина, тъй като точно през тази година ([[87 пр.н.е.]]) му било отказано [[консул]]ство. Помпей Младши, започнал военната си кариера под командването на баща си, заедно с него бил подложен на неприязънта на противниковата партия, особено след смъртта на баща си, когато му се наложило да се защитава от обвинения в разхищение на държавни пари (част от средствата, получени при превземането на Аскула). Все пак, с помощта на Марций Филип и Квинт Хортензий, той спечелва делото пред претора Публий Антистий, който скоро му става тъст. По това време Помпей постъпва на служба при [[Луций Корнелий Цина|Цина]], но тъй като омразата към баща му не била забравена сред тогавашните революционери, той скоро е принуден да се оттегли в провинцията. През [[83 пр.н.е.]] г., когато Сула нахлува в [[Италия]], Помпей решава да премине на негова страна, набързо вербува три [[легион]]а в района, където е имението му и жителите симпатизират на семейството му. След като разгонва привържениците на [[Карбон (име)|Карбон]], Помпей пресреща войските на Сула, като по пътя разбива съюзната армия на Карина, Клелия и [[Брут]] и превзема много градове.

През [[77 пр.н.е.]] Помпей е изпратен да се бие с [[Марк Емилий Лепид (консул 78 пр.н.е.)|Лепид]] в северна Италия, където той обсажда Мутина. Не можейки да се справи с Катул и Помпей, Лепид отплава в [[Сардиния]], където по-късно умира. Без да разпуска армията, с която е воювал срещу Лепид, Помпей очаква да бъде упълномощен да се отправи към [[Испания]], където да унищожи силите на [[Квинт Серторий|Серторий]] (Квинтус Серториус), но тъй като още не е изпълнявал нито една от задължителните по онова време граждански длъжности, [[сенат]]ът бави максимално дълго назначаването му и отстъпва едва тогава, когато ситуацията го принуждава. След като получава наместничество в източна [[Испания]]. През лятото на [[77 пр.н.е.]] Помпей преминава [[Алпи]]те и през есента вече е овладял с войските си левия бряг на р. [[Ебро]]. Серторий решава да не допусне противниците му да обединят силите си и да не пусне Помпей да премине Ебро, но Помпей разкъсва противниковите позиции и при [[Валенсия]] разбива Херений. През [[75 пр.н.е.]] Метел се придвижва с войските си в източна Испания за да се свърже с Помпей. През този период Серторий на два пъти побеждава Помпей и само благодарение на [[Луций Афраний (консул)|Афраний]] (първия път) и на [[Квинт Цецилий Метел Пий|Метел]] при втория, римляните не губят окончателно. През [[74 пр.н.е.]] и [[73 пр.н.е.]] борбата за р. Ебро продължава с променлив успех и завършва през [[72 пр.н.е.]] със смъртта на Серторий, убит от собствените си офицери. През 72 г. Помпей пленява Перпен, след което повечето испански градове му отварят вратите си.

Настъпвайки заплашително с войските си към Рим, той изисква за себе си консулство за периода от 70 години и нов [[триумф]], а за войниците си, земя. Като претендент за второто консулско място се явява [[Марк Лициний Крас]]. Изборите завършват с победа на Помпей. Той изпълнява обещанията си за демократизация: на народните трибуни са възстановени предишните права, съсловието на конниците получава равни със [[сенат]]орите права да участва в съдилищата, на цензурите е върната предишната власт. В ръцете на Помпей е покорната войска, настроението на народа е благоприятно, противниците са принудени да замълчат, но Помпей не се решава да направи решителната крачка и да стане единовластен император и разпуска войската. Напускайки длъжността консул, Помпей живее като частно лице до [[67 пр.н.е.]], когато [[Авъл Габиний|Габиний]] прокарва два закона: единия за отзоваването на [[Лукул]] от [[Азия]], където води война с [[Митридат]], а другия — – за назначаването на главнокомандващ за борба с морските пирати.

Народните очаквания са насочени към Помпей, заради когото бил предложен последния закон. На главнокомандващия в предстоящата война се давала за 3 години пълната власт над цялото [[Средиземно море]] и бреговата му ивица по цялото ѝ протежение на дълбочина 70 км. Той имал правото да издигне 15 сенатора в звание претори и двама квестори и да събира неограничено количество войски, можел да се разпорежда едновременно с касите на столицата и провинциите и да получава по 144 милиона [[сестерция|сестерции]]. Въпреки силното противодействие на противниковата партия на оптиматите ([[Пизон]], [[Катул]]), изборът на Помпей минава при възторжената реакция на народната маса. Нещо повече — – било му разрешено да увеличи войската си и вместо 15 претори са му дадени в разпореждане 24.

През пролетта на [[67 пр.н.е.]] Помпей, заедно с войските си, състоящи се от 120 000 пехотинци и 5 000 конници и 500 кораба, навлизат в морето, което предварително е разделено на 13 участъка, всеки един поверен на отделен [[легат]]. Помпей бил решил да очисти от пирати преди всичко Сицилийските и Африканските води, което успява да направи само за 40 дена. След това с 40-те си най-добри кораба той се отправя към [[Киликия]] — – главното гнездо на пиратите, превзема Антикраг, Краг, разорява селищата и замъците на пиратите, пленява около 400 кораба, избива около 10 000 човека и бързо приключва войната в източната част на морето. От лятото на [[67 пр.н.е.]] търговията и живота в тази част на Рим отново поемат в обичайното си русло. Междувременно, след първия закон на Габиний, Лукул е отзован от [[Мала Азия]] и на негово място е изпратен Глабрион, но по това време Помпей е приключил с пиратите и очаквал да получи пълномощия за война с [[Митридат]]. Един от привържениците му, трибунът Гай Манилий, внася в народното събрание предложение за назначаването на Помпей за наместник на [[Витиния]] и [[Киликия]], както и да му бъде възложена войната против [[Тигран]] и [[Митридат]], като при това му се запазят предишните пълномощия. Новият закон е приет с невероятно единодушие.

През [[61 пр.н.е.]] се провежда триумфално влизане на Помпей в столицата, при което зад колесницата му вървят децата на партянския, арменския и понтийския царе. Оказани са му нечувани почести както и правото да носи лавров венец и триумфална одежда. Но и този път Помпей не дръзва да завземе властта и разпуска легионите си. Точно по това време положението му в Рим става неустойчиво — – нито една от партиите не иска да го признае за свой. Отказали му консулство за следващата година и не изпълнили обещанията си да възнаградят ветераните.

[[Цезар]], който с поддръжката на Помпей, все още ползващ се с подкрепата на народа заема позиции срещу сенатската партия. Помага му и [[Крас]] и [[Цезар]] получава желаното консулство. Съставен е първият [[Триумвират]] ([[60 пр.н.е.]]), а през [[59 пр.н.е.]] Цезар става консул. През същата година са въведени закони, потвърждаващи направените от Помпей назначения на изток и в [[Кампания]] се раздават поземлени участъци за ветераните. Благодарение на войската, която е на разположение на триумвирата, благоразположението на народа и поддръжката на прослойката на конниците, които получили значителни облекчения, сенатската партия търпи поражение и властта преминава изцяло в ръцете на триумвирата. Именно по това време, с цел да закрепи съюза, Цезар дава дъщеря си [[Юлия Цезарис (дъщеря на Юлий Цезар)|Юлия]] за съпруга на Помпей. Когато Цезар заминава през [[58 пр.н.е.]] в Галия, Помпей на чело на специална комисия започва да раздава земя. По същото време в Рим започва недоволство под водачеството на [[демагог|демагозите]], сред които най-отявлен бил [[Клодий]]. Самият Помпей скоро се оказва в списъка на преследваните. Клодий и поддръжниците му неведнъж го нападат и обсаждат дома му. Бездействието на Помпей в Рим, на фона на победите на Цезар в Галия обръщат общественото мнение срещу него. Когато Помпей, желаейки да си върне предишната власт и пълномощия предлага да бъде назначен за 5-годишен срок за [[проконсул]], за да уреди въпроса с хляба, като му се предоставят войски и средства, предложението му е прието, но със значителни ограничения — – Помпей не получава нито войска, нито пари. По това време Помпей започва да се отнася отрицателно към Цезар, виждайки в него опасен противник и конкурент.

== Триумвиратът се разпада ==

След като помирява Помпей и Крас, Цезар, който вече безспорно е първенецът в уж равнопоставената тройка на триумвирата, предлага следните мерки: за известно време Помпей и Крас да са консули, след което Помпей трябва за 5 години да отиде като наместник в Испания, а Крас — – в Сирия; Цезар да бъде наместник в Галия 5 години повече от обичайния срок. Помпей обаче не отива в Испания, а остава в Рим под предлога, че има работа в столицата. Разногласията в триумвирата се задълбочават през [[54 пр.н.е.]], когато с помощта на подкупи за консули са избрани двама души от противниковата партия на оптиматите. Помпей поставя кандидатурата си за диктаторска власт за да се справи с анархията. Възползвайки се от безредиците, избухнали при убийството на Клодий ([[52 пр.н.е.]]), той е назначен за консул.

Заставайки под знамената на аристократическата партия, Помпей се превръща в нещо като наемен пълководец, а не предводител на партия. Това забавя военната подготовка, докато Цезар бързо се придвижва към Рим начело на 5000 души пехота и 300 конника. Когато известието за приближаването на Цезар стига до [[сенат]]а, Помпей се оттегля с войските си в [[Луцерия]], след това в [[Брундизи]], откъдето заминава за [[Дирахия]]. Под командването му имало 11 [[римски легион|легиона]], 5000 конници и флот от 500 кораба. Завоювайки [[Испания]], където били помпеевите легиони, през зимата на 49—4849 – 48 г Цезар започва да прехвърля войската си в [[Гърция]]. Част от войските била прехвърлена нормално, но привърженикът на Помпей —  – [[Марк Калпурний Бибул|Бибул]], изгорил корабите, на които трябвало да се натовари останалата част от войската. По това време [[Битка при Дирахиум|Помпей притиснал Цезар при Дирахия]]. Цезар се оттеглил в [[Тесалия]], където го последвал и Помпей. Кампанията можело да приключи по различен начин, ако Помпей следвал собствения си план и не бил притесняван от нетърпеливите оптимати, които го принудили да пристъпи към решителни крачки. По настояване на оптиматите Помпей, през август [[48 пр.н.е.]] влиза в битка с Цезар при [[Битка при Фарсала|Фарсала]] и въпреки, че има значителен превес в сили и средства над войските на Цезар, губи [[Битка при Фарсал|битката]]. Помпей пада духом, напуска войските и се отправя на изток, за да търси там помощ. Пристигайки на о. [[Лесбос]] той взима на кораба си жена си Корнелия и по-малкия си син Секст и отплава към [[Кипър]]. Там получава пари и заминава за [[Египет]], с надеждата да получи военна подкрепа. Регентите, управляващи [[Египет]] от името на [[Птолемей XIII]] обаче го убиват, с надеждата да заслужат с това благодарността на Цезар. Пристигналият няколко дена по-късно Цезар получава от царедворците главата и пръстена на врага си.

* [[Картинка:ISO 639 Icon de.svg|30px|Препратка към страница на немски]] Büchner, „Ueber den Lebensplan d. Gn. Pompeius Magnus“ (1847 — – 49, 2 прогр.).