''' Александрийският фар''' е едно от [[седемте чудеса на античния свят]]. Построен е около 280 г. пр. Хр. на остров Фарос, близо до град [[Александрия]] в [[Египет]]. [[Светлина]]та, която е излъчвал, идвала от голям [[огън]], и чрез [[огледало|огледала]] се отразявала навътре в [[море]]то. При [[земетресение]] през [[1375]] г. [[морски фар|фарът]] е разрушен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига [[крепост]], която е там и до днес.
== Архитектура ==
Фарът е представлявал [[кула]] с височина около 120- – 140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. [[Архитект]] на фара е [[Сострат Книдски]]. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с [[трегер]]и, а не със [[свод]]ове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с [[квадрат]]на основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада — – 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата [[Посейдон]] (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем — – светлината на горящ катран или масло.