Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са [[Батова]], [[ Провадийска река|Провадийска]], [[Камчия]], [[Двойница]], [[Хаджийска]], [[Русокастренска]], [[Средецка]], [[Факийска]], [[Ропотамо]], [[Велека]], [[Резовска река]]. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август и септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно до около 70 - 80%. Със значително карстово подхранване са р. [[ Девня (река)| Девня]], Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са [[Варненско езеро|Варненското]], [[Белославско езеро|Белославското]], [[ Шабленско езеро|Шабленското]], [[Мандра (язовир)|Мандренското]], [[Бургаско езеро|Бургаското]], [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]]. Лагуни са [[ Поморийско езеро|Поморийското езеро]], [[Алепу]], [[Аркутино]] и др. Най-дълбоки и с най-голям воден обем са Варненското и Белославското езеро. Бургаското е най-обширно. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.
