ФК „Челси“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 71:
След Уеб, в отборът през [[1993]] г. идва [[Глен Ходъл]]. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към „сините“ се присъединяват няколко знаменити играчи начело с [[Рууд Гулит]]. През 1996 г. Ходъл става треньор на [[Национален отбор по футбол на Англия |английския националния отбор]]. Под ръководството на Глен Ходъл през 1994г Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от [[Манчестър Юнайтед]] с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.[[Холандия|Холандецът]] изгражда италианско нападателно трио [[Джанлука Виали|Виали]],[[Джанфранко Дзола |Дзола]] и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава [[Мидълзбро]] с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея.
 
Точно, когато предстоят финали за КНК и [[Купа на Лигата|Купата на Лигата]], през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от [[Мидълзбро]] с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал – за [[КНК]]. Челси играе финал с германския [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] в [[Стокхолм]]. Мачът отива към нулево реми, когато [[Джанфранко Дзола]] след пас на [[Денис Уайс]] вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за [[Суперкупа на Европа| Суперкупата на Европа]]. Там „сините“ се срещат със свой стар познайник – [[Реал Мадрид]]. Челси побеждава с 1:0 с попадение на [[Густаво Пойет]]. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей – Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в [[Шампионска лига]]. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския [[Сконто]] и ги отстраняват с общ резултат 3-:0. В групите се падат с [[Милан]], [[Галатасарай]] и [[Херта Берлин]]. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред [[Истанбул]] бият турците с 5-0. На четвъртфиналите се падат с испанския [[ФК Барселона|Барселона]]. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения на[[Торе Андре Фло|Фло]], но в края допускат гол на [[Луиш Фиго]]. Със същия резултат – 3:1 Барса отвръща на [[Ноу Камп]]. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей – Купата на Англия. По пътят към финала, „сините“ разгромяват [[Манчестър Юнайтед]] с 3:0 на [[Стамфорд Бридж]]. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу [[Нюкасъл Юнайтед]], а на финала бият [[Астън Вила]] с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждестранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. „сините“ побеждава [[Манчестър Юнайтед]] с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от [[Астън Вила]], [[Бредфорд]] и равенство с [[Нюкасъл Юнайтед]], опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, [[Джими Флойд Хаселбанк]]. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианецаиталианецът е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му [[Клаудио Раниери]].
 
===2000 – 2003===