Барбра Страйсънд: Разлика между версии

Родена под името '''Барбара Джоуан Страйсънд''' на [[24 април]] [[1942]] г. в [[Уилямсбърг (Ню Йорк)|Уилямсбърг]], [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с [[пастрок]]а си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този [[критицизъм]], твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността ѝ, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия [[Ерасмъс Хоул Хай Скул]], където завършва четвърта в класа си през [[1959]] г. заедно с бъдещия научен сътрудник [[Нийл Даймънд]]. Страйсънд никога не е посещавала колеж.

Вторият ѝ съпруг е актьорът [[Джеймс Броулин]], с когото са женени от [[1997]] г. Бракът им е оповестенобсъждан подробно в клюкарска медия. Докато теТе нямат заедно деца, но Броулин има две деца от първия си брак, и едно — от втория.

Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата ѝ е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси [[Джоан Ривърс]], когато приятелят ѝ Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото ѝ участие е в [[гей-бар]] в [[Манхатън]]ския Грийнуич Вилидж през [[1960]], където тя се радва на голям успех като певица. Също някъдеНякъде по това време, тя съкращава първото си име на '''Барбра''', за да го направи по-характерно.

През [[1962]] г. Страйсънд се появява на [[Бродуей]] в малка, но създаваща звездизвездна роля в [[мюзикъл]]а „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с [[Калъмбия Рекърдс]] през 1962 г. Първият ѝ албум „Албумът на Барбра Страйсънд“ печели две награди [[Грами]] през [[1963]]. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато [[рокендрол]]ът и [[Бийтълс]] доминират в чартовете.

В началото на 1969, г. Страйсънд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на [[рок]], но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, [[Ричард Пери]] — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит.

През 70-те, години тя стои високо в поп-чартовете под номер едно с парчета като „Каквито бяхме“, „Вечнозелен“, „Без повече сълзи“ (Предостатъчно е) и „Влюбена жена“; някои от тях са използвани в саундтраците към нейни филми.

Когато краякраят на 70-те години наближава, Страйсънд е спрягана за най-успешната изпълнителка в СъдиненитеСъединените щати, само [[Елвис Пресли]] и „[[Бийтълс]]“ имат повече продадени албуми. През [[1982]], музикалнияг. музикалният критик Стивън Холдън пише, че Страйсънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с [[Франк Синатра]]“.

През [[1991]] г. четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на Страйсънд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991 г.

През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента [[Бил Клинтън]]. Концертът на Страйсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през [[1992]]. Все пак, Страйсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 г. е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. Страйсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание [[Таймс]] го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят Страйсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра Страйсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „[[Еми (награда)|Еми]]“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на [[HBO]] и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО.

В навечерието на Нова година през [[1999]] г. тя се завръща на концертната сцена, натрупвайки още личен триумф заради най-големия соло-концерт в [[Лас Вегас]] до днес. В края на последния [[милениум]], тя все още е изпълнителка номер едно в Съединените щати, с най-малко два номер едно албума за всяко десетилетие, откакто е започнала кариерата си.

Нейните най-скорошнипоследни албуми са „Коледни спомени“(2001), колекция от меланхолични празнични песни, и „Филмовия албум“ (2003), включващ известни филмови теми и доста мелодии от симфоничен [[оркестър]]. „Забранени удоволствия“ (наричан „Крайно забранени“ в Обединеното кралство), съвместна работа с [[Бари Гиб]] и последвалия албум от техния по-раншен „Виновен“, е разпространен в цял свят през [[2005]] г.

Нейният първи филм е по бродуейския ѝ хит „[[Весело момиче]]“ ([[1968]]), за който тя печели наградата за най-добра актриса на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] за [[1968]] година, споделена с [[Катрин Хепбърн]] („[[Лъвът през зимата]]“), първият път, в който е номинирана за [[Оскар]] в тази категория. Следващите ѝ два филма също са основани на мюзиклите „Здравей, Доли“ ([[1969]]) на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ ([[1970]]) на [[Алън Джей Лърнър]] и [[Бъртън Лейн]], докато нейният четвърти филм „Бухалът и писаната“ ([[1970]]) eе поставен на [[Бродуей]].

Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ ([[1972]]) с [[Райън О’Нийл]] и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) ([[1974]]) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с [[Робърт Редфорд]]. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ ([[1976]]) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар, че самият филм е широко критикуван като суетен проект).

Заедно с [[Пол Нюман]] и [[Сидни Поатие]], Барбра формираосновава „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през [[1969]] г., така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на Страйсънд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ ([[1972]]).

През [[1970]] г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсиъти“съсайъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, Страйсънд ги дава под съд.

Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през [[1972]] hг. ЗаПри „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и запри „Принцът на приливите“ ([[1991]]) г. [[Стивън Спилбърг]] нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но Страйсънд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането ѝ, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието.

През 2004 г. Страйсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярнотопопулярния филм „Запознай се с нашите“), играе срещу [[Дъстин Хофман]], [[Бен Стилър]] и [[Робърт Де Ниро]]. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на Страйсънд, като безпощадната майка на Стилър.

През годините е носителка на награда във всяка област, в която е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг изпълнител в историята. Сред многобройните ѝ награди са двадве награди „Оскар“, шест „[[Еми]]“, единадесет „[[Златен глобус]]“, десет „[[Грами]]“, награда на Томи, две Кейбъл ейс, наградата на Американския филмов институт за цялостен принос, както и някои други награди.

През [[1995]] г. тя получава „Грами“ за цялостен принос. През [[2005]] нейнияг. нейният американски албум я нарежда сред първите изпълнителки в Съединените Щатищати.

* 1973 „Барбра Страйсънд…Страйсънд... и други музикални инструменти“

== Външни връзкипрепратки ==