Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

''„Раждането на трагедията“ Ф.[[Ницше]]''
 
Ницше, повлиян от немската теоретическа традиция, свързва [[античност]]та и нейното изкуство с [[дихотомия |дихотомия]]та (двойнственост), като я представя като противоположност на две начала, олицетворени в две гръцки божества – [[Дионис]] и [[Аполон]]. Тези две начала, абсолютно противоположни едно на друго, са съсредоточени в различни изкуства – Аполоновото начало се свързва с пластическите изкуства, а Дионисиевото с музикалните. Но, според Ницше, трагедията е изкуство, в което началата на Аполон и Дионис съществуват паралелно, и преплитайки се, те се самодопълват, като така превръщат трагедията във висше изкуство. Тези два образеца на вдъхновение, толкова различни, следват един паралелен път; най-често в открит конфликт те се припокриват взаимно ... съставят в този съюз произведения на изкуството едновременно Дионисиеви и Аполонови: атическата трагедия“ <ref group="notes">{{cite book |title= "Раждането на трагедията", Р. |last= Ницше |first= Ф |authorlink= |coauthors= |year= 1970 |publisher= |location= |isbn= |pages= 31 |url= |accessdate=}}</ref> . Ницше разбира Дионисиевото изкуство като символ на продуктивност. Дионис, бог на виното, се свързва с опиянението, веселието, музиката и танците, но също така и с чезнещото и гинещото, и скръбта по него. В Дионисиевото опиянение човека се доближава до природата и сякаш се свързва с нея. Неговата противоположност е Аполониевото, планомерното, премереното и хармоничното, всичко което свързваме със съня, мечтата и спокойствието. Ницше обяснява, че простотата и величието са присъщи именно на Аполон, а Дионис няма нищо общо с тях, той в своята природа е буен и неудържим.
 
В хора на трагедията, Ницше открива същата тази обединеност на двете начала, но дава предимство на Дионисиевото. В песните на трагическите хорове се открива силната връзка на човека с природата и се преплитат различни човешки страсти –неща характерни за Дионисиевото изкуство на музиката. [[Диалог]]ът, от друга страна, с неговата простота и прозрачност, Ницше свързва с Аполон.
Анонимен потребител