Глаголица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kodeks (беседа | приноси)
м Link to facsimile added
Редакция без резюме
Ред 14:
[[Картинка:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) — един от най-старите запазени глаголически текстове]]
 
През [[863865]] г. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и брат му [[Методий]] са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят западните [[славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Кирил създал една нова [[азбука]] — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.
 
През септември [[885]] година папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Светополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в [[България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена от [[Климент Охридски]] в края на [[9 век|IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.