Божурище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ventrade (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
кор., форматиране: 5x кавички, 4x тире, 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 13:
| bgmaps = x = 968226E3&y = 908326E610
| sat = 42.75,23.2
}}
}}{{Настоящ Кмет: Георги Димов}}
[[Файл:Bozhurishte airfield.jpg|мини|250п|Летище Божурище, юни 1917 г.]]
[[Файл:Bozhurishte 2010 PD 007.JPG|мини|250п|Изложбена зала на „Машиноекспорт“]]
[[Файл:Bojurishte Church.JPG|мини|250п|Църква „Св. Троица“]]
 
'''Божурище''' е [[град]] в Западна [[България]], административен център на [[Общинаобщина Божурище]], [[Софийска област]]. Намира се в близост до градовете [[София]], [[Банкя]] и [[Костинброд]].
 
== География ==
{{раздел-мъниче}}
Градът се намира на 13 км.km западно от центъра на гр. [[София]], в западната част на [[Софийско поле]]. Районът е равнинен, до хълмист.
 
Божурище има 5619 жители според преброяването от 01.02.2013 г. Градът е сред малкото селища в България, които са увеличили населението си спрямо 1980-те години. Основната религия на населението е [[източно православие]].
 
== История ==
Началото на днешния град Божурище е поставено през 1897 годинаг., когато в землището на село [[Гурмазово]] е създадено първото в страната „ремонтно конско депо“, което трябва да поддържа инвентара на [[кавалерия]]та на [[Българска армия|Българската армия]]. Впоследствие към него е създаден и конезавод, който съществува и в наши дни. Селището е наречено Божурище заради многото [[Див божур|диви божури]] в поляните около него.
 
През 1949 годинаг. селото става административен център на община. На 15 август 1997 година –г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11.08.1997 г.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57450&ezik=bul Божурище] – справка от Национален регистър на населените места на НСИ</ref>
 
== Летище Божурище ==
Ред 36:
След поражението на България в [[Първата световна война]] военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на [[Поща|пощенски]] пратки, а през 1927 година компанията „[[Бунавад]]“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието [[Държавна аеропланна работилница]], което разработва и произвежда [[самолет]]и. През следващата година Аеропланното училище е преместено в [[Казанлък]].
 
През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките през 1943- – 1944 година]]. Оттам през 1943 година излита [[Димитър Списаревски]] за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през [[Втората световна война]].
 
През 1947 година е открито новопостроеното [[Летище Враждебна]], което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в [[Доброславци]] е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на [[Организация за съдействие на отбраната|Организацията за съдействие на отбраната]] и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и [[парашутизъм]].
Ред 45:
 
== Икономика ==
Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната Общинаобщина Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.
 
СтатегическоСтратегическото местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това Общинаобщина Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският и&#768; релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните и&#768; традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.
 
; Предприятия
[[File:Neron3.jpg|thumb|Полицейски участък Божурище с [[графити]] от [[Димитър Казаков]]]]
* „Газстроймонтаж“ АД
* “Газстроймонтаж” АД
* „Спетема“ – фабрика за кафе
* „Станков“ – мебелна фирма
Ред 69:
* „Милмекс“ – фабрика за бонбони
* „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма
* "Бер„Бер-Хелла"Хелла“ Термоконтрол ЕООД - – производство на електроника за панели на автомобилни климатици
* "Оскар„Оскар-ЕЛ"ЕЛ“ ЕООД - – електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
* "Неофарм"„Неофарм“ АД - – производство на хранителни добавки и витамини
* "Ангро"„Ангро“ ООД - – производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.
 
== Инфраструктура ==
Ред 81:
* от [[Централна гара София]]: влакове за гр. [[Банкя]]
 
За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 метраm газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща интернетИнтернет достъп на крайни абонати.
 
== Известни личности ==
[[File:Neron1.jpg|thumb|[[Графити]] от [[Димитър Казаков]] върху блока срещу Читалище „Хр. Ботев“]]
; Починали в Божурище
* {{флагче|България}} [[Димитър Казаков]] (1933–19921933 – 1992) – художник
* {{флагче|България}} [[Стефан Калъпчиев]] (1921–19641921 – 1964) – партизанин и офицер
; Други
* {{флагче|България}} [[Ерол Ибрахимов]] (1969) – музикант, израства в града