Въглероден диоксид: Разлика между версии

'''Въглеродният оксиддиоксид''' (''остар.'' '''въглероден двуокис''') е химично съединение. [[Молекула]]та му се състои от един атом [[въглерод]] и два атома [[кислород]]. Химичната формула на въглеродния оксиддиоксид е CO₂. Той е [[газ]] без [[цвят]] и [[миризма]]. Получава се като продукт при [[дишане]]то на живите организми, както и при [[горене]]то. Участва като изходно вещество при [[фотосинтеза]]та на [[растения]]та. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в [[атмосфера]]та води до [[парников ефект]].

Въглеродният оксиддиоксид е безцветен газ. Плътността му при 25 °C е 1,98 kg/m³, която е 1,65 пъти по-голяма от тази на въздуха. Молекулата на въглеродния оксиддиоксид (O=C=O) съдържа две двойни [[химична връзка|връзки]] и има линейна форма. Последната няма [[диполен момент]]. Тъй като е напълно окислена, не е много реактивоспособна и в частност е невъзпламенима.

При температури под −78 °C въглеродният диоксид променя [[агрегатно състояние|агрегатното си състояние]] от газообразно в твърдо. Твърдият въглероден диоксид се нарича „[[сух лед]]“, процесът на получаване се нарича утаяване. При атмосферно налягане сухият лед преминава директно от твърдо в газообразно състояние при процес, наречен [[сублимация]]. Течен въглероден оксиддиоксид се получава само при [[налягане]] над 5,1 [[bar]].

Въглеродният оксиддиоксид е разтворим във [[вода]], при което той спонтанно се преобразува във въглеродна киселина (H₂CO₃) и обратно в CO₂. Процесът се нарича „газиране“, а продуктът е „газирана вода“.

Съдържанието на въглероден оксиддиоксид във вдишваният въздух или в някаква газова смес е субективният критерий, предизвикващ чувство на задушаване. Човек няма рецептори за недостатъчно съдържание на [[кислород]], което е фатално.