Константин V Копроним: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1 съкращение при използване на шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 42:
Константин V заселва няколко стотин хиляди [[славяни]] в Гърция, обезлюдена от чумна епидемия през 746-9 година. Реформира административното деление на империята и подобрява ефективността на полевата армия като създава нови поделения – [[тагма|тагми]].
Ангажиран главно с конфликтите на Балканите и Мала Азия, Константин V оставя на заден план защитата на владенията в Италия, където през 751 г. [[Равена]] е загубена от [[лангобарди|ломбардите]]. Към края на управлението му ломбардите завладяват град [[Рим]], който никога повече не е върнат под властта на
===Походи срещу България===
Ред 48:
Между [[756]] и [[775]] г. Константин V организира общо девет похода срещу [[Дунавска България]] с цел унищожаването ѝ.
През [[756]] г. разгромява българските войски, водени от [[Кормисош]], при крепостта Бурдизон, която в чест на победата е преименува на [[Булгарофигон]]. В същата година организира втори поход с пехота в [[Тракия]] и с флот по [[Дунав]]. При крепостта [[Маркели]] разбива българската войска на хан [[Винех]], а българският владетел сключва мирен договор с императора, съгласно който трябвало да изпрати децата си като заложници в [[Константинопол]].
През [[759]] г. е третият поход, но византийската войска е разбита в [[Битка при Ришкия проход|Битката при прохода Веригава]] и е принудена да се оттегли. Отказът на хан [[Винех]] да преследва отстъпващия в [[Тракия]] Константин довежда до свалянето му от престола.
Line 56 ⟶ 54:
През [[763]] г. организира четвърти поход, в който участие взема флот от 800 кораба, а пехотата, навлизаща в Тракия, е ръководена от самия император. На [[30 юни]] [[763]] г. командваната от хан [[Телец]] българска войска е разгромена в равнината при [[Анхиало]]. Част от българите са пленени, откарани в Константинопол, за да украсят триумфа на императора, а след това убити от тълпата.
През [[765]] г. византийският император предприема петия по ред поход срещу България. Към делтата на Дунав изпраща две хиляден флот, а самият Константин с пехотата се установява при Веригава. Новият български хан [[Сабин]] търси мирно съглашение, но императорът отказва. Внезапно разразила се буря разбива византийския флот и походът се прекратява. Новото предложение на българския хан за сключване на мир с Византийската империята му струва престола.
Шестият поход на Константин V се провежда през [[768]] г., когато войските му достигат дълбоко във вътрешността на държавата, но срещат ожесточена съпротива и са принудени да се оттеглят.
| |||