Филотей I Кокин: Разлика между версии

Роден е със светското име '''Фока''' (''Φωκάς'') около 1300 година в втория по големина град на Византийската империя [[Солун]]. Майка му е приела християнството еврейка.<ref name="Μέγεντορφ 238">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|isbn= |pages=238 |url= |accessdate=}}</ref> Получава отлично образование. Замонашва се в [[Синайски манастир|Синайския манастир]], а по-късно се мести на Света гора, първоначално във [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]], а след това във [[Велика Лавра|Великата Лавра]], където става игумен.<ref name="Μέγεντορφ 238-239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|isbn= |pages=238 - 239 |url= |accessdate=}}</ref>

 

С края на [[Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданската война]] в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх [[Йоан XIV Калека]] е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ паламист [[Исидор I Вухирас|Исидор Вухирас]]. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а Филотей Кокин - [[Ираклийска епархия|ираклийски митрополит]] в Тракия.<ref name=Jugie4>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 4. The triumph of Palamism (1347-1354) |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/4-the-triumph-of-palamism-1347-1354/ |accessdate=2016-05-06}}</ref><ref name="Μέγεντορφ 239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|isbn= |pages=239 |url= |accessdate=}}</ref> Фанатик паламист и кантакузинист, Филотей Ираклийски живее в Константинопол като протеже на Кантакузин и взима участие във Влахернския синод, свикан от патриарх [[Калист I Константинополски]] в 1351 година, за да разреши проблема с [[исихазъм|исихазма]] и го документира.