Кристине Лавант: Разлика между версии

Лавант завършва само "народно„народно училище"училище“ и изкарва прехраната си като плетачка и тъкачка. Детството и е белязано от недоимък и болести - почти ослепява, има нарушения в слуха и заболява от белодробна [[туберкулоза]]. На осемнадесетгодишна възраст закратко престоява в психиатрична клиника.

В началото на [[Втората световна война]] Кристине Лавант се омъжва и след нови години на несгоди и лишения успява да публикува стихосбирката си ''"Несъвършена„Несъвършена любов"любов“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/k_lavant/omagiosah.htm Стихотворението "Омагьосах„Омагьосах твоята и моята сянка"сянка“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1949), която веднага привлича вниманието с грубоватата си, но художествено силна образност, напомняща олтарна [[дърворезба]]. В 1954 г. поетесата е удостоена с престижната австрийска литературна награда ''"„[[Георг Тракл]]"“'' (получава я и в 1964 г.).

И в следващите си стихосбирки - ''"Просяшка„Просяшка паничка"паничка“'' (1956), ''"Вретено„Вретено под луната"луната“'' (1959), ''"Слънчева„Слънчева птица"птица“'' (1960), ''"Крясък„Крясък на паун"паун“'' (1962) и ''"Половината„Половината сърце"сърце“'' (1967) - Лавант, дълбоко вярваща [[католицизъм|католичка]], изповядва копнежа си по човечен и справедлив живот.

За творчеството си поетесата е удостоена с литературната награда ''"Антон„Антон Вилдганс"Вилдганс“'' (1964), а в 1970 г. тя получава ''"Голямата„Голямата австрийска държавна награда за литература"литература“'', която е най-високо признание не само за художествените, но и за нравствените достойнства на нейното творчество.

В чест на поетесата град ''Волфсберг'' учредява през 1993 г. международната награда за лирика ''"Кристине„Кристине Лавант"Лавант“''.

[[File:Christine Lavant, Gedichte 1987.jpg|thumbмини|190px160px|''"Стихотворения"„Стихотворения“'' ([[1987]])]]