Валерий Лобановски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denis BGRUS (беседа | приноси) Нова страница: „{{Футболист | име = Валерий Лобановский | снимка = Valeri Lobanovsky.jpg | описани...“ |
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 31:
| наем =
}}
'''Валерий Лобановский''' е съветски и украински футболист и треньор. Легендарен наставник на [[Динамо Киев]], начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на [[КНК]] и носител на [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]. Треньор на съветския национален отбор в три периода, Лобановский извежда "червената армия" до участия на две световни първенства и едно европейско.
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.<ref>[http://www.espnfc.com/story/1515677/greatest-managers-no-8-valeri-lobanovsky Greatest Managers, No. 8: Lobanovsky]</ref><ref>[http://www.worldsoccer.com/features/the-greatest-manager-of-all-time-341473 The Greatest manager of all time]</ref>
== Кариера ==
=== Като футболист ===
Кариерата си на футболист Лобановский започва в [[Динамо Киев]] през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу [[ЦСК МО]]. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. Лобановский обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи.
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на [[Черноморец Одеса]], където играе 2 сезона. След това Лобановский играе и за [[Шахтьор Донецк]], където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г.
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът "падащ лист", при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. <ref>[http://www.ng.ru/style/2002-05-15/12_tajectory.html Траектория сухого листа]</ref>
=== Като треньор ===
Скоро след края на футболната си кариера Лобановский застава начело на днепропетровския [[Днипро Днепропетровск|Днипро]]. За три години успява да изведе тима от Трета лига до [[Шампионат на СССР по футбол|Висшата лига]] и да достигне 1/2 финал в турнира за [[Купа на СССР по футбол|националната купа]]. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на Лобановский [[Динамо Киев]] и това убеждава "синьо-белите" в качествата на младия наставник.
През октомври 1973 г. Лобановский поема [[Динамо Киев]]. През 1974 г. извежда тима до дубъл - победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил [[Евротурнир|евротурнир]]. Киевляни триумфират в турнира [[КНК]], побеждавайки на финала унгарския [[Ференцварош]].<ref>[http://retrofball.blogspot.bg/2012/11/1975.html КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)]</ref> Същата година отборът вдига и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]], след като надделява над европейския клубен шампион [[Байерн Мюнхен]].
Паралелно с Динамо, в периода 1974 - 1976 Лобановский е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от [[Монреал 1976|Олимпиадата в Монреал]]. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от [[Никита Симонян]].
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в [[КЕШ|Купата на Европейските шампиони]], където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната.
Украинецът се завръща начело на {{имеНОФ|СССР}} след края на [[Световно първенство по футбол 1982|Мондиал 1982]]. Специалистът обаче не успява да класира Сборная за [[Евро 1984]] и е уволнен.
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на [[Динамо Киев]], който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за [[Купата на УЕФА]]. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: [[Алексей Михайличенко]], [[Игор Беланов]], [[Алекасндър Заваров]] стават лидери на тима заедно с вече опитните [[Олег Блохин]], [[Владимир Бесонов]] и [[Анатолий Демяненко]].
Резултатите не закъсняват. Още на следващата година киевляни завоюват дубъл, не оставяйки конкуренция на противниците. През 1986 г. Динамо Киев защитава титлата си и за втори път печели [[КНК]] след победа над [[Атлетико Мадрид]] във финала.<ref>[http://video.fcdynamo.kiev.ua/programs/retro/1986_europe/ 30 лет победе в Кубке Кубков!]</ref>
Същата година наставникът за трети път в кариерата си поема {{имеНОФ|СССР}}. Участва със Сборная на [[Световно първенство по футбол 1986|Мондиал 1986]] и повиква в състава 13 футболисти от своя Динамо.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_294171069 Големият Динамо (Киев)]</ref> СССР достига 1/8 финал, отпадайки драматично от {{имеНОФ|Белгия}} с резултат 3:4.
През сезон 1987 г. Динамо отново играе 1/2 финал в [[КЕШ]], но през втория полусезон тимът се отпуска, а контузията на [[Александър Заваров]] повлиява на цялостната игра. Тимът завършва едва 6-ти в първенството.
{{редактирам}}
| |||