План „Балцерович“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Описание ==
През септември 1989 г. е създадена експертна комисия с председател [[Лешек Балцерович]], известен полски икономист, министър на финансите и заместник министър-председател на Полша. Сред членовете на комисията е [[Джордж Сорос]] и подкрепяните от него [[Джефри Сакс]], [[Станислав Гомулка]], [[Стефан Кавалец]] и [[ВойцехВойчех Мисёнг]]Мисяг. Комисията изготвя план за мащабни реформи, които трябва да позволят бързото преобразуване на икономиката от остарялата и неефективна планова икономика към капитализма на държавите от Западна Европа и Америка. Още преди това е започнала либерализация на цените - от 1 август.
 
Още преди това е започнала либерализация на цените - от 1 август.
 
На 6 октомври планът е представен по националната телевизия и през декември [[парламент|полският Сейм]] приема пакет от 11 законодателни акта, които [[президент]]ът подписва на 31 декември 1989 г. Те са:
Line 25 ⟶ 23:
* ''Закон за митниците'', установява единни митнически ставки за всички компании.
* ''Закон за заетостта'', който регулира изплащането на пособия по безработица.
* ''Закон за особените обстоятелства'', при които може да бъде уволнен работникът - въвежда защита на работниците от държавните предприятия от масови уволнеияуволнения и гарантира изплащането на пособия по безработица.
 
<!--
Планът Балцерович предполага строго ограничаване на инфлацията, привеждане на държавния бюджет в балансирано състояние в срок от една година, равновесие на стоковия и паричния пазари, преход на всички сектори на икономиката на пазарни начала. За тази цел се повишават цените на дребно, съкращават се бюджетните дотации, ограничават се паричните доходи, а за предприятията се въвежда частична вътрешна конвертируемост на злотата и се установява единен [[обменен курс]].
«План Бальцеровича» предполагал строгое ограничение инфляции, приведение к равновесию в течение года государственного бюджета, товарного и денежного рынков, перевод всех сфер экономики на рыночные начала. Для этого повышались розничные цены, сокращались бюджетные дотации, ограничивались денежные доходы, а для предприятий вводилась частичная внутренняя обратимость [[Польский злотый|злотого]] и устанавливался его единый курс.
 
В края на декември планът е одобрен от [[МВФ|Международния валутен фонд]]. Неговата подкрепа е особено важна,защото държавният дълг към различни чужди банки и правителства достига $ 42.3 млрд. (64.8% от БВП). През 1989 г. МВФ предоставя на Полша стабилизационен заем от $ 1 млрд и резервен кредит от $ 720 милиона. След това [Световна банка[|Световната банка]] предоставя на Полша допълнителни кредити за модернизация на експортно-ориентираните предприятия. Много правителства спазват старите си задължения и изплащат дълговете си към комунистическа Полша (около 50 % от сумата на заемите и всички натрупани лихви към 2001).
В конце декабря план был одобрен [[Международный валютный фонд|Международным валютным фондом]]. Поддержка МВФ была особенно важной, поскольку государственный долг различным иностранным банкам и правительствам достиг суммы в $ 42.3 млрд. (64.8% от ВВП). В 1989 году МВФ предоставил Польше стабилизационный кредит $ 1 млрд и резервный кредит $ 720 миллионов. После этого [[Всемирный банк]] предоставил Польше дополнительные кредиты для модернизации экспортно-ориентированных предприятий. Многие правительства придерживались прежних обязательств и выплатили некоторые из прежних [[внешний долг|внешних долгов]] коммунистической Польше (около 50 % от суммы займов и всех накопленных процентов на 2001).
 
НесмотряВъпреки науспеха успехна реформыреформата<ref name="V1">[http://kontrakty.com.ua/show/rus/article/26/39200911960.html Виталий Портников Ненужный Бальцерович Украинский деловой еженедельник «Контракты» / № 39 от 02-10-2009]</ref>, еёнейните социальныесоциални последствияпоследици ужезапочват вда первыйпредизвикват годнедоволство началии вызыватьпротиворечиви недовольствооценки иоще противоречивыепрез оценкипървата година. Даже скато учётомсе приватизацииотчита [[приватизация]]та на государственногодържавния секторасектор, постепенныепостепенните измененияпромени давалисьсе оченьпостигат тяжелотрудно. ОбъёмыОбемът производствана производството возрослинараства, но одновременноедновременно подскочиласкаача и безработицабезработицата. ВДокато товеднага времяса какприложени многиемного стимулыстимули оздоровленияза экономикиоздравяване былина использованы сразуикономиката, приватизацияприватизацията на държавните государственныхкомпании компанийсе быларазтегля растянутадотогава, покадокато процедурапроцедурата разгосударствленияпо раздържавяване не сталастава безболезненнойбезболезнена дляза обществаобществото, чтобыза избежатьда ситуациисе «дикогоизбегне ситуацията капитализма»на „див капитализъм“. -->
 
== Източници ==