Уикипедия

Теодосий I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ш за източници в текста
м форматиране: 8x тире, 7x тире-числа, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 5:
| изображение за личността=[[File:Disco o Missorium Teodosio MPLdC (cropped).jpg|center|110px]]
| описание на изображението= Изображение на Теодосий I (Missorium Teodosio)
| управление= [[19 януари]] [[379]] — – [[17 януари]] [[395]] (15 години и 363 дни)
| пълно име=
| роден= [[11 януари]] [[347]]
Ред 22:
[[File:Theodosius I. Roman Coin.jpg|thumb|Теодосий I на римска монета]]
[[File:Disco_o_Missorium_Teodosio_MPLdC.jpg|thumb|Теодосий I ]]
'''Флавий Теодосий''' ({{lang-la|Flavius Theodosius}}, {{lang-el|Θεοδόσιος Α{{'}}Α’}} ), прието е още да се нарича '''Теодосий I Велики''', е [[римски император]] от [[379]] до [[395]] година. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия и решителната забрана на всички други култове в империята.
 
Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части – източна и западна.
Ред 37:
Новият император успява с огромна находчивост да се справи с [[готи|готската]] опасност и умиротворява Балканските провинции. Първоначално Теодосий нанася няколко поражения на готите, но армията е значително отслабена след катастрофата при Адрианопол, което не позволява на римляните да предприемат по-решителни военни действия срещу варварите. Императорът прекарва две години на боеве в Тракия преди да успее да влезе в Константинопол през 380 г. Едва през 381 г. нашествениците са изгонени от Македония и централна Гърция, след което Теодосий започва преговори за мир с готските вождове.
 
Основно средство на политиката на Теодосий I става сключването на т.нар. ''foedus'', договори, според които пришълците стават [[федерат]]и — – запазват своята автономия и закони, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. След приключването на Готската война през 382 г., варварските племена официално получават правото да останат в земите между Дунав и [[Стара планина]] — – едно отстъпление от дотогавашните принципи на римската политика, породено от липсата на военна сила след поражението при Адрианопол. Варварските контингенти попълват недостига на римски доброволци в легионите, но в резултат на това през периода до около средата на 5 век готските федерати съставят по-голямата част от армията на Източната империя.
 
===Религиозна политика===
Ред 43:
 
В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]]. Особено засегната е дейността на [[арианство|арианите]] в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май [[381]] г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]].
[[Image:Anthonis van Dyck 005.jpg|thumb|left|220px|''"Св„Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата"черквата“'' (картина на [[Ван Дайк]] от 17 век)]]
 
Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през [[390]] г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в [[Солун|Тесалоника]] (дн. [[Солун]]), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ [[Амвросий Медиолански|Амброзий Милански]][http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Amvrosij/sv_Amvrosij_i_Bibliata.htm]. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни, въпреки че това клане и последвалото отлъчване и опрощаване, остават като едни от най-запомнящите се моменти в неговата биография.
Ред 65:
През управлението на Теодосий I на източната граница цари мир със [[сасаниди|Сасанидска Персия]], което дава възможност на константинополското правителство да провежда активна политика на запад. През 383 г. Сирия е защитена от нападение на [[сарацини]]те. По дипломатически път, римляните успяват да прибавят Западна [[Армения]] и [[Колхида]] към владенията си през 387 г.
 
През [[383]] г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу император [[Грациан]], който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на брат му, малолетния император [[Валентиниан II]], Теодосий повежда поход срещу узурпатора [[Магн Максим]] в [[Италия]] — – подкрепен от варварските федерати, Теодосий постига победа и връща трона на своят законен съуправител ([[388]] г.). Узурпаторът Максим и синът му са екзекутирани.
 
През [[392]] г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва, този път срещу франкския генерал [[magister militum]] [[Арбогаст]] и неговата марионетка — – узурпатора [[Евгений (римски император)|Евгений]]. Източният император разгромява своя противник в [[Битка при Фригид|битката при река Фригид]] през септември [[394]] г., екзекутира узурпатора и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира в [[Милано|Медиоланум]] (дн. Милано) от [[воднянка]] ([[едема]]).
 
След смъртта му през януари [[395]] г. Теодосий Велики е погребан в Константинопол. По негово завещание империята се разделя между синовете му, непълнолетния Аркадий и малолетния Хонорий, съответно на [[Византия|Източна]] и [[Западна Римска империя|Западна]].
Ред 87:
 
=== Литература ===
* Thomas S. Burns: ''Barbarians within the Gates of Rome. A Study of Roman Military Policy and the Barbarians (ca. 375–425375 – 425)'' Indiana University Press, Bloomington 1994, ISBN 0-253-31288-4.
* Alan Cameron: ''The Last Pagans of Rome'', Oxford University Press, Oxford-New York 2011
* Robert Malcolm Errington: ''Theodosius and the Goths.'' In: ''Chiron (Zeitschrift)'' 26, 1996, ISSN 0069- – 3715, S. 1–271 – 27.
* Robert Malcolm Errington: ''Christian Accounts of the Religious Legislation of Theodosius I'' In: ''Klio (Zeitschrift)'' Band 79, 1997
* Robert Malcolm Errington: ''Roman Imperial Policy from Julian to Theodosius'' University of North Carolina Press, Chapel Hill 2006, ISBN 0-8078-3038-0
* Richard Klein: ''Theodosius der Große und die christliche Kirche'' In: ''Eos.'' Band 82, 1994, ISSN 0012- – 7825, S. 85–12185 – 121.
* Adolf Lippold: ''Theodosius der Große und seine Zeit'', C. H. Beck, München 1980, ISBN 3-406-06009-9
* André Piganiol: ''L’Empire chrétien (325–395325 – 395)'', Presses Universitaires de France, Paris 1947
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Theodosius I}}
* [http://www.roman-emperors.org/theo1.htm ''De Imperatoribus Romanis'': Theodosius I (379- – 395 A.D.)]
* [http://www.roman-empire.net/collapse/theodosius-I.html 'Theodosius the Great' ''Flavius Theodosius (AD 347 - – AD 395)'']
* [http://www.livius.org/th/theodosius/theodosius.html Theodosius I the Great] livius.org
 
Ред 107:
| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]
|-
|align="center" |[[Валент (Римска империя)|Валент]] ([[364]] - – [[378]])
!align="center"|Теодосий I ([[379]] - – [[395]]) съвместно с [[Грациан]] и [[Валентиниан II]]
|align="center"|[[Аркадий]] ([[Византия|Източна РИ]])<br>[[Флавий Хонорий|Хонорий]] ([[Западна Римска империя|Западна РИ]])
|-
|colspan="3" align="center"|[[Римска империя]]
|}
 
 
{{Римски императори}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Теодосий_I“.