Джордж Вашингтон: Разлика между версии

'''Джордж Вашингтон''' ({{lang-en|George Washington}}, произнася се ''Джордж Уошингтън'') е [[американски]] [[генерал]] и [[политик]], известен като първия [[президент на САЩ]] (1789- – 1797)<ref>{{икона|en}} [http://www.americaslibrary.gov/cgi-bin/page.cgi/aa/wash George Washington], Библиотека на Конгреса, линк от 27 юни 2009</ref>.

Вашингтон е главнокомандващ на [[Континентална армия|Континенталната армия]] по време на [[Американската война за независимост]] (1775–17831775 – 1783), както и председател на [[Конституционен конвент|Конституционния конвент]] от [[1787]] г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в [[История на САЩ|историята на САЩ]]. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в [[монарх|монарси]] или [[диктатор]]и, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „[[Бащи на нацията|баща на нацията]]”“<ref name="laning">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер”„Репортер“, София, 1998, с. 12 ISBN 954-8102-32-3</ref>.

Джордж Вашингтон е роден на [[22 февруари]] [[1732]] г. ([[11 февруари]] [[1732]] г. [[стар стил]]). Рожденият му ден се празнува по [[Григориански календар|григорианския календар]], т.е. по нов стил. Трябва да се отбележи, че по негово време английската година започва на [[25 март]] ([[Благовещение]]) - – допълнителна причина за честото объркване на датата му на раждане. Родното място на Вашингтон е [[Поупс Крийк]], [[Пленшън]], южно от [[Колониал Бийч]] в [[Уестморлънд (окръг, Вирджиния)|окръг Уестморлънд]], [[Вирджиния]].

Вашингтон е част от културния и икономически елит на [[робовладение|робовладелците]] плантатори във Вирджиния. Родителите му Августин Вашингтон ([[1693]] – [[12 април]] [[1743]]) и Мери Бол ([[1708]] – [[25 август]] [[1789]]) са потомци на [[англичани|английски]] преселници. Той прекарва голяма част от детството си във фермата Фери в [[Стефърд (окръг)|окръг Стефърд]], близо до [[Фредериксбърг]], като често посещава английските си братовчеди в [[Чотанк]], [[Кинг Джордж (окръг)|окръг Кинг Джордж]]. В значителна степен се образова сам, като стремежът си към знания удовлетворява с четене на книги по география, военна история, селско стопанство, математика и земемерство<ref name ="lii">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер”„Репортер“, София, 1998, с. 9 ISBN 954-8102-32-3</ref>.

Учи за [[топография|топограф]] (получава дипломата си от [[Вирджински колеж „Уилям и Мери“|Вирджинския колеж „Уилям и Мери“]], вж. англ. [[:en:The College of William & Mary]]) и помага да се извършват измервания в долината [[Шенъндоа]]. През 1749 г. е назначен за официален земемер на окръг Кълпепър<ref name ="lii">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер”„Репортер“, София, 1998, с. 9 ISBN 954-8102-32-3</ref>. През 1751 г. заедно своя болен полубрат Лоурънс посещава [[Барбадос]] и оцелява след боледуване от [[вариола]], но лицето му завинаги остава белязано от болестта. Той е положен за [[франкмасон]] във [[Фредериксбърг]] на [[4 февруари]] [[1752]] г. След смъртта на Лоурънс през юли 1752 г. наема, а впоследствие наследява имението [[Маунт Върнън]], [[Феърфакс (окръг)|окръг Феърфакс]], Вирджиния, близо до [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]].

Според някои находки от последните 20 години, има възможност Вашингтон всъщност да е роден в средностатисическо семейство в [[Ричмънд (Вирджиния)|Ричмънд]], [[Вирджиния]]. Според тази негова биография на 8 години къщата им изгаря при [[пожар]] и така умира баща му. Находките опровергават и друго негово легендарно качество&nbsp;— – пословичната честност. Зад нея стоят огромни амбиции, които Вашингтон си е поставял.<ref>''„Тайните на историята: Истинският Джордж Вашингтон“'' (2008), [[National Geographic Channel]]. Пуснат в България: 12 Мартмарт 2009 г.</ref>

На 22 години Джордж Вашингтон е сред първите участници в конфликт, който по–късно се превръща в мащабна война. През [[1752]] г. [[Франция]] започва военна окупация на [[Охайо]], към което има претенции и Вирджиния. Вашингтон е пратеникът, който носи на французите ултиматума от [[Робърт Дуинидъл]], губернатор на Вирджиния, но французите отказват да се изтеглят. През [[1754]] г. Вашингтон, който вече е произведен в [[подполковник]] в Първи вирджински полк, води мисия в Охайо. Прави засада на френско–канадски разузнавателен отряд, като убива 10 души, включително и водача на отряда [[Жозеф Кулон дьо Жюмонвил]]. След това Вашингтон построява укреплението [[Форт Несесити]] („необходимост“), което се оказва напълно безполезно, и скоро се предава на обградилите го многобройни френски и [[индианци|индиански]] военни части. В условията за капитулация на форта, които Вашингтон подписва, е включено и признание, че той е издебнал и е извършил „покушение”„покушение“ срещу живота на Жюмонвил. [[битка при Жюмонвил Глен|Аферата „Жюмонвил”„Жюмонвил“]] се превръща в международен инцидент и подпомага започването на [[Френска и индианска война|Френската и индианска война]], част от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]].

През [[1774]] г. Вашингтон вече е сред най–богатите хора в колониите. Същата година е избран за делегат от Вирджиния в [[Континентален конгрес|Първия континентален конгрес]]. Въпреки че [[Американска революция|Американската революция]] все още не се е превърнала във война, напрежението между колониите и Великобритания продължава да расте —– знак за това е, че Вашингтон участва във Втория континентален конгрес изцяло във военна [[униформа]] —– единственият делегат, облечен така.

На [[15 юни]] [[1775]] г. Континенталният конгрес назначава Вашингтон за главнокомандващ на току-що сформираната [[Континентална армия]]. Предложението за назначението идва от делегата от [[Масачузетс]] [[Джон Адамс]], който изтъква „неговите умения като офицер…, големите му таланти и широко скроения му характер”характер“. Той поема командването на [[3 юли]].

Въпреки, че всички обстоятелства са срещу Вашингтон, по време на Революцията той успява чрез своята армия да задържи британските сили в центъра на страната и по този начин дава възможност на генералите [[Хорейшо Гейтс]] и [[Бенедикт Арнолд]] да спечелят [[битка при Саратога|битката при Саратога]] през [[1777]] г. След Монмаут британците концентрират своята офанзива в южните колонии, докато войската на Вашингтон се изтегля в [[Роуд Айлънд]], където той командва военните действия до края на войната. Способността му да забавя британските сили му спечелват прозвището „Американския Фабий”Фабий“ по аналогия с [[Древен Рим|римския]] военачалник [[Квинт Фабий Максим]].

През [[1779]] г. Вашингтон с 20% от армията си предприема [[експедиция Съливан|експедицията Съливан]], която е насочена срещу 6 племена, образуващи коалицията на [[ирокези]]те, които са се съюзили с британците и нападат заселнически поселища по границата. Най–малко 40 селища на ирокезите са унищожени и според някои източници това е основанието ирокезите да нарекат Вашингтон „Разрушителя на села”села“.

Вашингтон притежава 32 [[квадратен километър|km²]] земя и, въпреки че това е значителна територия, по тогавашните стандарти се е считал за „дребен собственик”собственик“ и е факт, че никога не е имал достатъчно пари в брой. Когато става президент той взима заем от 600 [[паунд]]а, за да се премести в [[Ню Йорк]], който тогава е център на американското правителство.

През периода [[1788]] – [[1789]] Джордж Вашингтон е избран за първия [[президент на САЩ]].

Конгресменът Хенри „Артилеристът”„Артилеристът“ Хари Лий, командир от Войната за независимост, възхвалява Вашингтон като „гражданин пръв във войната, пръв в мира и на първо място в сърцата на своите сънародници”сънародници“.

С изключение на [[Дуайт Айзенхауър]], който има пожизнено назначение като „армейски генерал”генерал“ (пет звезди), Джордж Вашингтон е единствения президент с военен чин, който се завръща в армията, след като напуска президентския пост. Странното е, че след Войната за независимост е получил званието генерал-лейтенант (с 3 звезди), а след това има много генерали в американската история с пълни 4 звезди (а генерал [[Юлисис Грант]] е с 5 звезди) и всичките те са с по-висш чин. Генерал [[Джон Пършинг]] достига до ранг „генерал на армиите” армиите“, което е по–висш ранг от 5-звездните генерали (в действителност той има 4 звезди). Този въпрос е разрешен през [[1976]] г., когато с акт на Конгреса Вашингтон е произведен посмъртно в „генерал на армиите”армиите“ и освен това е обявен за единствения и най–висш военен в историята на САЩ.

Разказвани са много истории за пословичната честност на Вашингтон като дете. Една от най–известните истории е за това как той, за да изпробва нова брадва, отсича черешово дърво. Когато баща му опитва да разбере кой е злосторника, той казва една от най–прословутите реплики в американската история „Не мога да лъжа, аз бях този, който отсече черешата”черешата“. Тази история се появява за първи път след смъртта на Вашингтон в наивна детска книжка от [[Персън Мейсън Уиймс]], който е енорийски свещеник в Маунт Върнън. Персън Мейсън Уиймс измисля и друга известна история за Вашингтон, който се моли за божията помощ на самотно място в гората край Маунт Върнън.

Често се казва, че едно от най–големите достижения на Вашингтон е, че е успял да избегне получаването на повече власт, отколкото му е нужно. Той систематично се е стремял да не се забърква в никакви политически интриги. Не допуска [[непотизъм]] (получаване на постове по силата на роднински връзки) и [[кронизъм]] (получаване на постове по силата на познанства), като например отказва по време на война повишаване в пост на заслужилия негов братовчед Уилям Вашингтон, за да не бъде обвинен, че го фаворизира. [[Томас Джеферсън]] пише ''„Умереността и добродетелността на този човек предотврати възможността тази Революция, както много други такива, да извърши преврат срещу свободата, в името на която тя дойде”дойде“''.

Вашингтон трудно се съгласява да служи втори мандат като президент и категорично отказва да приеме трети такъв, поставяйки началото на традиция до [[Франклин Делано Рузвелт]]. По време на церемонията по полагане на клетва на [[Джон Адамс]] се твърди, че Вашингтон го дръпва на страна и му казва: ''„Е, аз успях да се измъкна, а ти успя да влезеш, сега ще видим кой ще се наслаждава повече”повече“''. Вашингтон отказва да напусне кабинета преди новоизбрания президент [[Джон Адамс]] и вицепрезидент [[Томас Джеферсън]] да приемат принципа, че бившите президенти се ползват единствено и само с правата на обикновените граждани.

Вашингтон е притежавал [[робство|роби]] през целия си живот, което е било обичайно за робовладелската аристокрация на Вирджиния, към която той е принадлежал. Настоявал е за човешко третиране на [[роби]]те и изпитвал все по–голяма трудност да приеме тази „лична привилегия”привилегия“. Историкът [[Роджър Бърнс]] пише ''„Колкото повече остарява, толкова повече смята, че робството е неморално и неправилно. Дълго преди революцията, Вашингтон възприема необичайната позиция да отказва продажбата на роби и да не позволява разделяне на робските семейства”семейства“''. След революцията Вашингтон казва на свой английски приятел ''„Предвиждам, че нищо друго освен прекратяването на робството няма да помогне толкова много за сплотяването и поддържането на Съюза и това трябва да се превърне в основен принцип”принцип“''. Вашингтон пише през [[1786]] г. на своя приятел Джон Франсис Мърсър ''„Никога няма да притежавам роб чрез купуването му, едно от първите ми желания е да видя разработен и приет план, който ще доведе до прекратяването на робството в тази страна по бавен, сигурен и необратим начин.”“'' Десет години по–късно пише на [[Робърт Морис (предприемач)|Робър Морис]] ''„Няма жив човек, който да желае по–искрено от мен да види приет план за постепенно премахване на робството”робството“''.

Вашингтон мирно предава президентската власт на [[Джон Адамс]], след като прекарва два мандата на този пост. Той дава началото на множество други прецеденти, които изграждат спокойствието на следващите президентски мандати. Посмъртно е наречен „баща на Отечеството”Отечеството“<ref>(Бел.) ...от [[английски]] ''Father of the Fatherland'', на своя стана от латинската титла на [[Октавиан Август#Титли|Август Цезар]] ''Pater Patriæ'' - – „баща на Отечеството”Отечеството“</ref>, често е смятан за най–значимата фигура от „бащите основатели”основатели“ и редовно е честван от признателните потомци.

* [http://www.dnevnik.bg/sviat/2007/04/05/328448_na_6_april_djordj_vashington_e_izbran_za_prezident_na/ На 6 април: Джордж Вашингтон е избран за президент на САЩ ] - – Кратка биография на Вашингтон до избирането му за президент, в. Дневник