Майкъл Фрейн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Майкъл Фрейн''' (англ. ''Michael Frayn''; род. 8 септември 1933, Лондон) е английски писател, драматург, преводач, журналист, сценарист. Автор е на около 11 романа и на над 30 пиеси, член на ''Royal Society of Literature'' (RSL) – „най-главната литературна организация на Великобритания“, основана от крал Джордж V.<ref>http://janus.lib.cam.ac.uk/db/node.xsp?id=EAD%2FGBR%2F0012%2FMS%20RSL</ref> Огромна популярност му носи фарсът ''Noises off'', както и пиесите ''Copenhagen (Копенхаген)'' и ''Democracy'' (Демокрация). ''Noises off'' е игран с огромен успех на българска театрална сцена със заглавията ''Шум зад кулисите'' и ''Още веднъж отзад''. На забележителен успех се радват и романите на М. Фрейн ''Towards the End of the Morning'' (Към края на сутринта), ''Стремглаво'' (Headlong) и ''Spies'' (Шпиони), приети еднакво добре и от критиката, и от читателите. Автор е и на ред публицистични, биографични и философски трудове като ''The Human Touch: Our Part in the Creation of the Universe'' (2006). Изтъкнат преводач на руска класическа литература, един от най-добрите англоезични преводачи на драматургичното творчество на [[Антон Чехов|Чехов]].
Безспорният успех на Майкъл Фрейн като драматург и романист го нарежда сред най-утвърдените съвременни англоезични писатели. Удостоен е с повече от 20 британски и световни награди за литература и драматургия (''Уитбред, Тони, Лорънс Оливие, Молиер'').
Първият излязъл на български роман на М. Фрейн е блестящата психо-крими-социална комедия ''Headlong'', която [[издателство Кибеа]] пуска на пазара през 2016 със заглавието '''''Стремглаво'''''. Премиерата на книгата на 25 май 2016 г. е повод за първото посещение на многостранния творец в България. Майкъл Фрейн е почетен гост на Пролетния базар на книгата-2016.
Ред 12:
== Творчество ==
=== Майкъл Фрейн – драматург ===
Майкъл Фрейн е определян като жив класик на британската драматургия, чието име се нарежда до имената на Харолд Пинтър, Том Стопард и Мартин Макдона. Първата си пиеса М. Фрейн пише за ''Вечерта на едноактните пиеси'', но продуцентът я отхвърля.<ref>http://www.mxat.ru/authors/playwright/m_frein</ref> Въпреки неуспеха си той продължава да пише за театъра. Няколко години по-късно пиесата му ''Alphabetical Order'' (По азбучен ред, 1975) получава наградата на лондонския ''Ивнинг стандарт'' (Evening Standard, London) за ''Най-добра комедия на годината.''<ref>http://www.mxat.ru/authors/playwright/m_frein/</ref> В последващите години драматургът става още няколко пъти лауреат на същата награда. Сред най-популярните му пиеси е фарсът ''Noises off'' (1982), поставен в София на сцената на Младежкия театър като ''Шум зад кулисите'', а по-късно и в Сатиричния театър със заглавието ''Още веднъж отзад'' под режисурата на чеха Иржи Менцел. За участието си в постановката на Сатиричния театър актьорът [[Христо Гърбов]] получава наградата [[Аскеер]] (2000).
В основата на пиесата ''Copenhagen'' (Копенхаген, 1998) е реално историческо събитие: срещата на датския физик Нилс Бор с немския физик и негово протеже Вернер Хайзенберг по времето, когато Хайзенберг вероятно вече работи върху създаването на атомната бомба. Пиесата е продължение на философските размисли на М. Фрейн над фундаменталния въпрос „Защо хората правят това, което правят“. Това е сърцето на пиесата.<ref>"Interview with Michael Frayn". British Library (sound recording)</ref> ''Копенхаген'' e многократно награждавана като ''Най-добра нова пиеса (Critics' Circle Theatre Awards for Best New Play)'' и ''Пиеса на годината'', удостоена е също с премията ''Молиер'' (Париж, 1999), ''Тони'' (Ню-Йорк, 2000) и пр.
Ред 18:
Други драматургични произведения на М. Фрейн: философските комедии ''Alphabetical Order'', ''Benefactors'' (Благодетели), ''Clouds'' (Облаци), ''Make and Break'', блестящите фарсове ''Donkeys' Years'' (Магарешки години) и ''Balmoral'' (популярна и под името ''Liberty Hall''), както, естествено, и ''Шум зад кулисите/Още веднъж отзад'' (Noises Off). Сред по-късните му творби е пиесата ''Democracy'' (Демокрация), поставена в ''Националния театър'' (The National Theatre) и на ''Бродуей'' (Brooks Atkinson Theatre). Отново в Националния театър (Лондон) се играе и друга негова пиеса – ''Afterlife'' (Живот след смъртта), биографична драма за живота на прочутия австрийски импресарио Макс Райнхард.<ref>The History Play Man: Evening Standard interview, 3 June 2008</ref>
По текстове на М. Фрейн са заснети девет филма, единият от които ''First and Last'' (Първо и последно) с участието на Том Уилкинсън, печели ЕМИ
=== Майкъл Фрейн – романист и преводач ===
Майкъл Фрейн е автор на редица романи, сред които номинираният за наградата Букър ''Стремглаво'' (Headlong, 1999). Той е и първият издаден на български роман на М. Фрейн (Кибеа, 2016). Сред останалите му произведения изпъкват ''The Tin Men'' (Тенекиеният човек), който получава наградата ''Съмърсет Моъм'' през 1966; ''The Russian Interpreter'' (Преводачът от руски), отличен през 1967 с наградата ''Hawthornden;'' ''Towards the End of the Morning'' (Към края на сутринта); ''Sweet Dreams'' (Сладки мечти); ''A Landing on the Sun'' (Кацане на слънцето); ''A Very Private Life'' (Твърде личен живот); ''Now You Know'' (Сега знаеш) и ''Skios'' (Скиос). Романът ''Spies'' (Шпиони) печели литературната награда ''Уитбред'' (Whitbread) през 2002. М. Фрейн e също автор на книга за философията - ''Constructions'' (Построения), както и на отделен труд, посветен на собствените му философски виждания (''The Human Touch'').
Майкъл Фрейн е изтъкнат преводач на руска класическа литература и е сред най-добрите англоезични преводачи на Чеховите пиеси ''Вуйчо Ваньо'', ''Вишнева градина'' и ''Три сестри''. Освен тях той превежда на английски няколко ''Малки пиеси'' на същия автор, които нарича ''The Sneeze.'' Те са изпълнявани на сцената на ''Уест Енд'' от
== Награди ==
| |||