Музикална диктовка: Разлика между версии

 

== Основни изисквания при двугласна диктовка ==

 

*хармоничен: единият глас е мелодично самостоятелен (обикновено горния), другият му е подчинен, но го подсилва, „удебелява“, украсява (най-често в терци или сексти, рядко в други интервали; пример за това са училищни песни, популярни песни за мъжки и женски глас). При диктовка се наблюдава, анализира и записва мелодията и хармоничните интервали под нея.

*полифоничен: логично свързване на два самостоятелни гласа.

 

 

*право (двата гласа се преместват в една посока); негова разновидност е паралелното движение – в една посока и в един и същ интервал;

 

За разбиране и осмисляне на тези движения в началния етап могат да се използват аналогии и асоциации с движения от живота („двама души вървят един до друг“ (паралелно), „изчаквам някого" (странично), „разделяме се след училище“, „танцьори на леда“ (срещуположно) и др. под.<ref name="МС"/>

*Нота срещу нота

*Две ноти срещу една

 

Двугласната диктовка се въвежда малко по-късно в работата по солфеж, но не се изчаква напредък в едногласната. От I – II клас при малките или няколко месеца след започване на заниманията при големите е нормално начало. След необходима слухова подготовка се записват кратък и лесен хармоничен двуглас, в началото само на виолинов ключ. Тъй като мелодията най-често е в горния глас, който най-лесно се чува и в двугласа е по-опростена, отколкото в едногласа, слуховото внимание се насочва към следене и запомняне на хармоничните интервали.<ref name="ПКПМС">Практически курс по методика на солфежа, Славчева, Дора, Попова, Пенка, Музика, София, 1993, с.5 – 12</ref>

 

Следва преходен период на записване – на виолинов ключ, но на две петолиния, и едва тогава се достига основната форма на двугласна диктовка – полифоничен двуглас на виолинов и басов ключ.